ЗЕМНАТА ЯБЪЛКА КУЛТУРА С УНИКАЛНИ СВОЙСТВА

ПРОИЗХОД, РАЗПРОСТРАНЕНИЕ И ЗНАЧЕНИЕ. Земната ябълка (Helianthus tuberosus) е многогодишно растение от един и същ род и семейство със слънчогледа (сем.Астерацее) и на външен вид го наподобява: високи стъбла (до 3 м ), големи яйцевидни листа и ярко жълти цветове с диаметър 5-8 см, които
се появяват късно от август до ноември и рядко образуват семена. Растението е известно с редица синоними: земна ябълка, гулия, топинамбур, конска земна ябълка, германски картофи, земен артишок, земен слънчоглед и др. Наименованието топинамбур е по името на индианско племе от Бразилия. Смята се за културно растение на индианците от времето преди Колумб. Отглежда се главно в Северна Америка, Русия, Австралия и Азия. В Европа земната ябълка е изместена от картофа още през 18 век и сега има известно значение в Холандия и Южна Франция. Притежава две съществени предимства пред картофа – не се напада от колорадския бръмбар и болестта фитофтора. Цени се и като декоративно растениe поради ярките красиви цветове. В Европа земната ябълка често пъти подивява и може да предизвика проблеми, измествайки други растения. Самата тя има малко естествени врагове. Размножава се вегетативно чрез клубените (грудки).
Към настоящия момент в света има около 3 млн. хектара насаждения с топинамбур. Основното предназначение е осигуряване на суровина за фармацевтичната и хранителна индустрия. Особено успешно се влага като ингредиент в здравословни функционални продукти и в производството на биологично  активни добавки. Чрез проект “Топинамбур в България” вече се правят опити за промишлена преработка на растението у нас.