ВСИЧКО С ФЕРМЕРИТЕ Е НА ШЕСТ, НО ВСЕ ОЩЕ ИМА ПРЕЧКИ ПРЕД ПОПРАВКАТА НА СТРАТЕГИЧЕСКИЯ ПЛАН

Земеделският министър в оставка Иван Иванов се отчете за свършеното в последните седем месеца 
В изминалите около седем месеца, какъвто срок получи поне за сега новата власт в агроведомството беше свършена разбира се не малко работа в условията на вътрешна политическа криза и нестабилност, резултатите от която ще станат видими в средносрочен хоризонт от следващите шест до дванадесет месеца. Резултати, които ще са обвързани както с провеждането на вътрешни реформи най-вече на съдебната власт, законови промени и не на последно място успешно издържан поправителен изпит на българския стратегически план пред ЕК. Само когато тези проблеми бъдат решени ще може да се каже, дали земеделието ни си е взело поуки от миналото, и дали в бъдеще ще поеме към нов курс съобразен както с повишените изисквания от страна на ЕС за прозрачното, целесъобразно и обвързано с резултати разпределение на средствата, така и с повишените с оглед и на климатичните предизвикателства през тази година амбиции от страна на комисията за едно по-голямо позеленяване на индустриалните производства в това число и на земеделието в посока климатична неутралност, опазване на биоразнообразието и околната среда.

Екологичната оценка препъни камък пред стратегическия план?

В тази връзка едни от най-сериозните и задълбочени забележки, отправени от ЕК към нашия стратегически план бяха свързани с по-слабите от очакваното амбиции на национално ниво по отношение опазването на биоразнообразието и околната среда и на изключително ниския процент на зони по НАТУРА, които се предвиждат да влязат в мерките свързани с постигането на заложените цели. Именно липсата все още на екологична оценка на стратегическия план бави отговорите по част от тези коментари. Какво ще е състоянието на околната среда и климата обаче не са по-маловажни въпроси от икономическия просперитет на онези, които произвеждат благата ни, защото както се убеждаваме за пореден път, без да мислим за състоянието на климата и околната среда, не можем да говорим за устойчивост в производството на каквито и да са блага. Липсата на валежи и екстремните периоди на засушаване стават вече дотолкова регулярни, че скоро вече ще ги констатираме като обичайни явления и дори няма да им обръщаме внимание.

По време на отчета за свършената от неговия екип работа, земеделският министър Иван Иванов обвърза даването на становище по част от коментарите на Брюксел свързани с националния принос към изпълнението на общоевропейските амбиции по темите климат и околна среда с представянето на екологичната оценка на стратегическия план за развитие на земеделието през следващия програмен период, която трябва да се направи от министерството на околната среда и водите. Тъй като към момента обаче тази оценка се намира на ниво обществено обсъждане в парламентарната комисия по околна среда, не е ясно в какъв времеви хоризонт може да се очаква нейното официализиране, за да се прикачи към стратегическия план.

„Изискването на МОСВ за изготвяне на доклад за въздействието върху зоните по НАТУРА 2000 утежни допълнително екологичната оценка. Тези коментари ще бъдат затворени, когато МОСВ приключи с работата по одобрение на екологичната оценка“, заяви Иванов, като подчерта все пак, че предвидените средства по екологичните мерки за следващия седемгодишен период възлизат на над 600 млн. лева.

И ако по отношение на стратегическия план все още има спънки пред окончателното му одобрение, то привидно пред земеделските ни производители не би трябвало да има такива за справяне с предизвикателствата от всякакъв род и естество, защото както пролича и от отчета на Иванов и екипа му, във всичко цари ред и държавата си е на място то както по отношение на осигуряването на компенсации за сполетелите ги кризи така и по отношение на контрола на вноса на плодове и зеленчуци по границите. Нищо че и в разгара на това лято имаше протести по границите заради нерегламентирания внос на плодове и зеленчуци от съседките ни главно от юг, и че особено зърнопроизводителите не се радват на проявената европейска солидарност за внос на украинско зърно. Зърно, което на всичко отгоре не подлежи на фитосанитарен контрол, и очевидно не преминава транзит през територията на страната ни, така както се случва в другите страни членки на ЕС.

Въпреки това министър Иванов за пореден път подчерта безпрецедентния характер на подкрепата за българското земеделие, изразена цифром в 3.4 млрд. лева за 2022 година. „За седем месеца в условията на кризата с коронавируса и последиците от войната в Украйна успяхме да направим повече за българското земеделие, отколкото е направено за последните 30 години“, заяви Иванов. Според него в това време са били постигнати основните цели свързани с подсигуряването на продоволствената сигурност на страната и на компенсации за фермерите, така че да са конкурентноспособни, да произвеждат качествени храни на достъпна цена. Като свидетелство за безпрецедентната финансова инжекция към сектора Иванов посочи увеличението на общия размер на средствата с 0,8 млн. лева спрямо 2021 година до вече визираните 3.4 млрд. лева които се очаква да бъдат усвоени до края на годината. В това число влизат допълнителни 600 млн. лева държавни помощи, осигурени от националния бюджет както и около 65 млн. лева дошли след одобрението от страна на Брюксел предложение за прехвърляне на 5% от средствата по ПРСР за периода 2021-2022 година. Възможността за включване на тези средства беше осигурена благодарение на това, че земеделската комисия в парламента все пак успя да прокара промените в закона за подпомагане на земеделските производители както се казва в 12 без пет. Важното е да се отбележи, че всички компенсации и финансови помощи са били изплатени както и земеделският министър подчерта по съществуващите до момента мерки и програми.

Освен това страната ни е подкрепила идеята земите оставяни под угар да могат да се използват за отглеждане на земеделски култури, като позицията на страната ни изразена и по време на проведения през юли съвет на министрите е била обхватът на тази мярка да продължи и през 2023 и 2024 година за да се гарантира повишено производство на земеделски култури.