В ХЪРВАТИЯ ЗАЛАГАТ НА МАЛКИТЕ И СЕМЕЙНИ СТОПАНСТВА

Как край Адриатика прилагат успешен модел на земеделие?
За да успееш в земеделието и да си печеливш, не е важно дали си голям или малък. Често когато говорим за успешно земеделие поне в българската му проекция, винаги го свързваме само и единствено с едрите земевладелци, които разполагат с нужния капитал, с най-съвременните машини и с изливания от Европа допълнителен ресурс, благина от която никой не иска да се откаже. Твърде често те са скъсали отдавна с основната функция на земята, да служи за изхранване на малките, а определение като „едри латифундисти” като че ли е най-точното за тях.

В Европа обаче все още има страни, в които въпреки облагите от субсидиите, въпреки големите лобита на аграрната индустрия, земеделието продължава да се развива ориентирано основно предимно към малките и семейни фермери, които остават основата за производството и реализацията на произведената продукция. Такава страна е Хърватия, с чието земеделие успяхме да се запознаем в рамките на посещение, иницирано от Европейската мрежа на селскостопанските журналисти (ENAJ) и Асоциацията на хървадските аграрни журналисти. По време на пребиваването си имахме възможност да посетим най-различни стопанства –семейни, малки, големи, които съвсем не си пречеха едно на друго, а намерили своите ниши на развитие, показаха, че за всекиго има място под слънцето.
МАЛКО ЦИФРИ КАТО ЗА НАЧАЛО....
За да е пълна картината не може да се мине без цифри, особено когато говорим за структурата на огромен сектор като земеделието, а в Хърватия той е разпределен така: над 90% са малки и семейни ферми, а останалото се пада на индустрията. Ако трябва да сме по-точни от регистрирани към 2017 година 164 458 стопанства, 159 151 са малки и семейни. Делът на сектора в БВП на страната е 3,2%, а в заетостта малко над 5%. Трите основни производствени региона на страната са Адриатическия, Панонския и Планинския, а разнообразния климат дава възможност за производството на богата палитра от селскостопанска продукция. Интензивното земеделие и животновъдство са съсредоточени в източната и северозападна част на страната, а екстензивното животновъдство – в планинската част. За маслините, гроздето и останалите плодове е запазен топлия климат на Адриатика. Преобладава продукцията от растениевъдството – 62,5%, пред 37,5% за животновъдството. От най-голямо значение са зърнените култури (30%), индустриалните култури (16,7%) и плодовете и зеленчуците (16,1%), следват – мляко, свинско и говеждо месо. Обработваемата земя в страната достига до 1,5 млн. хектара, като, както признаха и домакините ни, основният проблем е свързан с напояването, защото само 0,5% от обработваемите площи са включени в хидро-мелиоративната мрежа . Шест процента е делът на площите за биологично земеделие. Хърватия се явява нетен вносител на селскостопанска продукция, като след присъединяването на страната към ЕС, основните търговски партньори са останалите 27 страни членки на Общността. За плацдарм на хърватските стоки към общоевропейския пазар служи основно съседна Италия, но някои стоки от рибната промишленост достигат дори и до страни като Дубай и Египет. Приносът на експорта на аграрна продукция към общия експорт е+ 13%, като през 2017 година възлиза на 1,8 млрд. евро. Освен Италия, най-важни дестинации за експорта са Сърбия, Босна и Херцеговина и Германия. На ниво ЕС Хърватия може да се похвали със значителен брой защитени наименования на продукти – 19 на вино и 16 за произход или географски наименования на храни и 6 на спиртни напитки.