След изобилните пролетни валежи можеха да се очакват високи и дори рекордни добиви царевица. През юли обаче екстремно високи температури, достигащи и надминаващи рекордните 40оС, обикновено са съпроводени с почвена а атмосферна суша. Те съвпаднаха с най-критичния период на културата – изметляване, залагане на кочаните, образуване на свила и опрашване. Общата картина е все още неясна, вероятно е разнообразна и мозаечна, но на много места резултатите навярно ще бъдат катастрофални.
Направен е подробен анализ на състоянието на посевите в страната през зимата на 2015 г. Описани са в детайли конкретните условия на есенно зимния сезон и тяхното пряко или косвено влияние върху растежа, развитието и студоустойчивостта на пшеницата. Поставен е акцент върху генетиката на това качество на културата, като задължително условие за получаване на високи и стабилни добиви зърно.
Автор:
НИКОЛАЙ ЦЕНОВ И ТОДОР ГУБАТОВ АГРОНОМ I ХОЛДИНГ, ДОБРИЧ
До началото на 2014 г. прогнозите бяха за рекордно високи добиви с добро качество на пшеница общо за света, ЕС-28 и България. Предпоставки затова бяха навременната сеитба, продължителната есенна вегетация, меката зима и хладната пролет с достатъчно валежи. Посевите бяха с добра гъстота, едри класове и удължен период на наливане и зреене на зърното. Последвалите обаче екстремни метеорологични условия от края на юни, юли до началото на август промениха обстановката. Този период ще се запомни с обилните и продължителни валежи, често с незапомнен интензитет.
Бъдещето на малките земеделски стопанства в ЕС-28 стана един от фокусите при разработката на новата Обща селскостопанска политика (ОСП) в програмния период от 2014 до 2020 г. Обикновено малките и средни земеделски стопанства се идентифицират с фамилните ферми, а последните са считани за крайъгълен камък na ОСП. Същевременно ООН обяви 2014 г. като година на фамилното земеделие. Досега малките ферми не са вземани под внимание в достатъчна степен, тъй като подпомагането в рамките на ОСП се основава на размера на площите и предходния обем на производството. Липсата на цели в ОСП за тяхната роля и функции допринесе за тяхното подценяване. Хетерогенността и комплексността на земеделския сектор в разширения ЕС прибавят допълнителна трудност за точното дефиниране и разбиране на малките ферми.
Овощарството е един от най-интензивните сектори на селското стопанство, който осигурява високи доходи от малки площи. Разнообразието от овощни видове може да снабдява населението за целогодишна консумация – от череши и ягоди през май до късните сортове ябълки които се предлагат на пазара до следващия април. Консумацията на плодове е жизнено важна за здравето на хората от всички възрасти и с тях се консумират недостатъците от едностранчивото хранене с увеличена консумация на месо и захарни продукти.
От двете страни на Атлантическия океан пазара на пшеницата е различен. На годишна база (04.2013 – 04.2014) щатската пшеница е поскъпнала с 10 %, докато френската и германската пшеница са поевтинели с 10% (графика 1). Разликата се дължи на факта, че Щатския пазар реагира много спекулативно на слуховете за спрелия износ от Крим и на цялостната политическа обстановка в Украйна. В същото време европейските пазари се държаха стабилно и задържаха нивата на цените на пшеницата. В момента германската пшеница е най-скъпа – $299, САЩ - $295, Франция – $287.
Представени са данни за зърнопроизводството в нашата страна през годините на 21 век. Очертани са тенденциите в производството, както и промените в пропорциите между отглежданите полски култури и техния актуален дял в българското земеделие. Направен е детайлен анализ на причините за доброто състояние на посевите от есенници. Изтъкнати са предпоставките за добра реколта от зърно, чрез професионално свързване на правилни и навременни агротехнически мероприятия с реалното влияние на природата. През тази есен в страната са засети около 14. млн.
Автор:
проф. д-р Николай Ценов Агроном I Холдинг ЕООД, Добрич, ntzenov@agronom.bg
Общата оценка на фермери, специалисти и научни работници в началото на 2014 г. е, че състоянието на есенните култури (пшеница, ечемик и рапица) е добро до много добро. Навременната сеитба, ранното поникване при наличие на влага и продължителната вегетация през есента до началото на януари са причини за това преобладаващата част от посевите от пшеница и ечемик да бъдат във фаза братене, а рапица като добре развита „розетка”.
България притежава близо 3.0% от земеделски използваемите земи на ЕС-27, но произвежда като стойност само около 1,2% от земеделската продукция на общността. Това характеризира българското земеделие като малко производително и слабо ефективно. На добро ниво е само производството на зърнените житни и маслодайни култури. Интензивните сектори на земеделието (животно въдство, зеленчу ково производство, овощарство и лозарство) са в кризисно състояние. Значителна част от земеделски използваемите земи не се използват и са пустеещи. Това обуславя нетен внос на повечето хранителни продукти.
