Според последните прогнозни резултати на USDA от декември 2016 г. страните на бившия Съветски съюз (СБСС) са реализирали съществен прогрес в производството на зърно от житните култури. Пшеницата в тях представлява 20.5% от площите и 16.3 % от произведеното зърно в света. Фуражните зърнени култури са съответно 8.2 и 6.4 % от глобалните показатели. Решаваща роля за тези резултати имат Руската федерация, Украйна и Казахстан. Рязко е увеличен износа на пшенично зърно. Само Руската федерация ще изнесе повече пшеница (29 млн. тона )от досегашните лидери (САЩ с 26 и ЕС-28 с 25 млн. тона).
Разходите за функция „Селско стопанство, горско стопанство, лов и риболов“ се увеличават с повече от 1 млрд. лв. за периода 2008-2015 г. и от 521,8 млн. лева през 2007 г. нарастват до 1,572 млрд. лв. през 2015 г., което представлява троен ръст. Както се вижда от следващата таблица, основната причина за това е присъединяването на България към Европейския съюз и стартирането на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). (таблица 1)
Като цяло ЕС-28 е най-големият производител на пшеница в света, следван от Китай и Индия и същевременно е крупен износител. През 2015 г. пшеницата на ЕС-28 представлява 11.9% от площите и дава 21% от световното производство. Средният добив на пшенично зърно в ЕС е 1.77 пъти по-голямо от световния. Пшеницата се отглежда в различна степен във всички страни на съюза, в зависимост от природните условия, нивото на икономика и общия характер на земеделието. През 15-годишният период от 2001 до 2015 г.
Увеличаване средствата на бизнесмените в земеделието и спад на средствата за наетите е причина за недостига на работна ръка в сектора Делът на земеделието в икономиката ни през последните години трайно е паднал под 5%, заяви по време на конференция в София посветена на новата Обща селскостопанска политика (ОСП) доц. Божидар Иванов от нститута по аграрна икономика към ССА. Страната ни по думите му не е изключение от другите източноевропейски страни, където с изключение на Румъния делът на земеделието в икономиката също не е толкова голям.
България притежава близо 3.0% от земеделски използваемите земи на ЕС-27, но произвежда като стойност само около 1,2% от земеделската продукция на общността. Това характеризира българското земеделие като малко производително и слабо ефективно. На добро ниво е само производството на зърнените житни и маслодайните култури. „Малките”, но интензивни сектори на земеделието (животновъдство, зеленчуково производство, овощарство и лозарство) са в кризисно състояние. Значителна част от земеделски използваемите земи не се използват и са пустеещи.
ПОВИШЕНИ ГЛОБАЛНИ ТЕМПЕРАТУРИ ПО ГОДИНИ И МЕСЕЦИ Средната глобална температура на земната повърхност до октомври т.г е с 0.86оС е по-висока от тази за 20 столетие и с 0,22оС над считаната за най-топла предшестваща 2014 година. Планетата преживя своето най-горещо лято през юни, юли и август, а през юли беше регистрирана рекордната най-високата средна месечна температура от 1980 г. насам. През осем от десетте месеца до октомври средните глобални температури бяха по-високи от съответните месеци на 2014 г. На фиг. 1 са представени глобалните месечни температури през 2015 г., сравнени с предшестващи 7 най-топли години. през целия 10 месечен период до октомври включително, месечните температури през 2015 г. са значително над тези от 2014 и 2010 г., считани за най-топли през последното десетилетие.
Невероятното раздробяване на земята, върната в т.нар. „реални граници” в началото 1990-те , е основно препятствие за модерното механизирано и високо технологично земеделие. Липсата на истински пазар на земята доведе до небивало обезценяване на най-голямото национално богатство. Много години от т.н. „преход” земеделската земя се продаваше на смешно ниски цени от притиснатите от нужда дребни собственици, които нямаха възможност и желание да я обработват.
Овощарството и зеленчуковото производство са едни от най-интензивните сектори на земеделието, които осигуряват високи доходи от малки площи. Те са важен фактор в здравословното хранене. Консумацията на плодове е жизнено важна за здравето на хората от всички възрасти като богат източник на жизнено важни за организма вещества: захари, органични киселини, минерални вещества, ензими, фитонциди и пр.
Високите температури, без или с минимални валежи, в продължение на 30-40 дни през юли и август, редуцираха силно очакваните добри добиви от слънчоглед и царевица в много райони на страната.
