Актуално

След проведени преговори с повечето браншови организации в началото на август от земеделското министерство представиха промените в схемите за обвързаната подкрепа за най-чувствителните сектори в земеделието, каквито са производството на плодове и зеленчуци, животновъдството и  оранжерийното производство. Промените в схемите са направени след задълбочен анализ на прилагането на схемите през 2015 и 2016 година, както и на ефекта им върху разходите на подкрепените сектори и влиянието им върху нетния доход.

Вече години наред климатичните аномалии в България стават все по-очевидни и изненадващи. Страната живее между две екстремални състояния на климата – трайни засушавания и периодични сезонни валежи, съпроводени с преовлажняване и наводняване на земеделските култури. Рекордно високите температури през летните месеци на 2015 г. стопиха надеждите за рекордни добиви от царевицата и слънчогледа. Продължителните валежи през октомври забавиха сеитбата на голяма част от есенниците през ноември.

Реколтата от пшеница в ЕС ще надмине 159 млн. тона, показват данните от актуалния доклад на Международния съвет по зърното (IGC) публикуван на 1 април. Експертите са повишили оценката си за реколтата от пшеница в ЕС за 2015/16 година с 1 млн. тона до 159,3 млн. тона. В резултат на това те очакват и още по-високи глобални добиви от 733,9 млн. тона, което е с 2,1 млн. тона повече в сравнение с прогнозата им от февруари. Що се отнася до останалите основни страни  производители и износители на пшеница, с изключение на Аржентина – 11,3 млн. т (+0,3 млн.

Експерти и политици обсъдиха на форум пътищата за бъдещо развитие на земеделието

Ако си мислите, че българското земеделие вече е достатъчно конкурентноспособно на това в останалите развити европейски страни, сигурно ще се намери някой, който да ви опровергае, давайки ви за пример страни като Германия, Холандия или  Австрия. Съвсем наскоро холандците ни показаха, докъде са стигнали те в един сектор като овощарството, и къде сме ние. На това къде се намира българското земеделие, и дали наистина вече е конкурентноспособно, беше посветен форум, на който и политици, и експерти се опитаха да определят нивото на развитието му в момента.

Същност на схемата за единно плащане на площ (СЕПП)
Това е една от основните дейности, която предоставя възможност на земеделските стопани да получат средства от Европейския фонд за гарантиране в земеделието (ЕФГЗ). Плащането се определя на хектар използвана земя и не е обвързано с продукция или брой отглеждани животни. Допустимите за  отпускане на помощи земи са:

Как ще се финансира ОСП?
Цялостно влизане в сила на новата ОСП – 1 януари 2015 г.
Общият бюджет на ЕС за периода 2014-2020 г. е 957 млрд. Евро. ОСП (функция 2, която обхваща устойчив растеж и природни ресурси) 373 млрд. или това е 39% от бюджета на ЕС. От тях на ОСП се падат 362 млрд. Бюджетът намалява с малко повече от 12 млрд. евро по отношение на предложенията на ЕК от юли 2012 г. -т. е. имаме намаление от 3.3%. Намалението на Първи стълб е 1.8%. Намалението на Втори стълб е със 7.6%. Възможно е да се прехвърлят 15% от Първи към Втори стълб и 15% от Втори към Първи стълб. За някои страни-членки, сред които е и България, е възможно този процент да е 25%.  Това са държавите, които имат под 90% директно плащане от средното за страните-членки. Прехвърляне на средства от държавите, които имат плащане над средното на ЕС към държавите, които имат плащане под средното за ЕС. Това е т. нар. Външно сближаване. Това означава, че между 2014 и 2017 г. всички държави-членки, които имат плащане под 90% от средното за ЕС, ще преодолеят 1/3 от разликата между сегашното си равнище и тези 90%.

Европейският парламент прие ключова за България поправка по време на гласуването на новата Обща селскостопанска политика на ЕС за периода 2014-2020 година. В новата ОСП се позволява на държавите-членки да предоставят обвързано с производството плащане на животновъди, които не притежават по-голямата част от земята, която ползват. Евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Мария Габриел съобщи, че европейските депутати гласуваха и за запазването на възможността страните-членки да предоставят до 15% от националния пакет директни плащания на сектори, които са със икономическа, социална и екологична насоченост.

Науката в съвременното общество на развитите и развиващите се държави е на особена почит. Основната причина за това е положителната обективна оценка на нейната роля в развитието на човешката цивилизация. Прогресът във всички сфери на живота в наши дни е просто немислим без задълбочените познанията на отделните научни дисциплини. Ярки примери в това отношение са развитието на компютърните технологии, нанотехнологиите, фармацевтиката, строителството, техническите науки в автомобилостроенето, земеделските машини и много други сфери.

ЕП гласува и защити силна ОСП за периода 2014-2020 година. Бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП) беше основният акцент от работата на членовете от Комисията по земеделие и развитие на селските райони (AGRI) на 23 и 24 януари. По време на заседанието на комисията бяха гласувани докладите по четирите основни законодателни предложения  на ЕК, свързани с директните плащания, развитието на селските райони, общата организаиция на пазарите и финансирането на ОСП.

Стопанската 2011/2012 година ще се запомни с незапомнено съчетание на неблагоприятни метеорологични условия през целия сезон. Сухата и необичайно топла есен на 2011 г. затрудни и забави сеитбата и поникването на есенните посеви. Последвалите рекордно ниски температури през зимата поставиха на изпитания зимоустойчивостта на пшеницата, ечемика и особено на рапицата. Изобилните валежи през ранната пролет причиниха на места преовлажняване и наводняване на част от посевите. От юни започна необикновено дълга и сурова суша, която общо взето с малки изключения продължава и сега.