СЛЕД БЯСНОТО ГАЛОПИРАНЕ НА ЦЕНИТЕ ПАЗАРЪТ НА ЗЕМЯ ПОТЪНА В ЗАСТОЙ

След силния бум на търсенето и предлагането на земеделска земя и шеметните цени, до които достигнаха сделките през последните десет години, 2017-та ще се окаже годината на застой, тъй като още от януари пазарът на земя се сви въпреки масовото предлагане от страна на инвестиционните фондове. Отливът се дължи на срива в цените на селскостопанската  продукция, които продължават трета година и силно ограничиха инвестиционната активност на фермерите. До този момент основните купувачи на земя бяха именно фондовете, които от тази година започнаха да се освобождават от своите активи. Така с обръщането на процеса основните играчи на пазара ще останат земеделските производители, които обаче трудно ще извадят свободни средства при свитите доходи и падащите световни цени на селскостопанската продукция. В това отношение статистиката от последните две години е твърде обезсърчителна, тъй като световните запаси от пшеница, царевица и други култури остават високи, което автоматично натиска цената на зърното. „Пазарът на земя е като скачен съд с продажбите на селскостопанска продукция, затова и нашите очаквания са до 2-3 години цените да започнат да падат“, прогнозира за списание „Агроном“ Борислав Петков, земеделски производител и бивш председател на Асоциацията на собствениците на земеделска земя. На същото мнение е и председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Светослав Русалов, според когото нормализирането на цените ще стане скоро, въпреки че се очакваше от фермерите много по-рано. Друг немаловажен фактор за стопиране на сделките е и липсата на интерес от задгранични инвеститори към родното земеделие. Нестабилната икономическа среда в страната и честите смени на правителства стопираха предполага-емия наплив на чуждестранни инвеститори към иначе плодородните български земи. Всички помним раздуването на ценовия балон след 2005 година, когато фондовете за земеделска земя масово започнаха да купуват, а експерти от бранша предвиждаха огромен интерес от чужди инвеститори към българското земеделие. На места в плодородните райони окрупнените имоти се търгуваха между хиляда и три хиляди лева - крайно необичайно за стандартите на България. Тук-там китайци, италианци и германци наистина направиха по-големи покупки на земи, но очакваният бум в търговията не се състоя. Така основните купувачи останаха българските  арендатори, които благодарение нарасналите субсидии си позволиха реинвестиции в покупката на земя.