ПРОИЗВОДСТВОТО НА ТЮТЮН В БЪЛГАРИЯ НАМАЛЯ ПОВЕЧЕ ОТ 10 ПЪТИ

Производството на тютюн има голямо икономическо и социално значение за България, тъй като е традиционен и основен поминък на населението в райони с ниско продуктивни почви. В дълги периоди от време България е била сред основните производители и износители на тютюн и тютюневи изделия и те са много важно приходно перо на държавния бюджет. На глава от населението България е била водещ производител и основен износител на цигари в света и специално в страните на СИВ. Така тютюнът става един от най-важните сектори на българското земеделие, с голямо икономическо социално и  политическо влияние. В България са налице всички условия за възхода на културата: подходящи климатични и почвени условия, производители с богат опит и традиции, както и голям асортимент от висококачествени дребнолистни ориенталски сортове, създадени от българската селекция. След 1960 г. в  производството се включват и сортове от американските типовете Вирджиния и Бърлей, с което тютюнът придобива по-широко географско разпространение. За целта на същото съществува научно обосновано райониране на типовете и сортове тютюн в страната. Кризата на българската икономика и земеделие след 1990 г. оказа силно отрицателно влияние върху производството и преработката на тютюн, освобождавайки големи маси от населението в специфичните тютюневи райони. Създаването на алтернативна заетост на освободените от сектора се оказа трудно решима задача. Тенденцията за  ограничаване на тютюневото производство по здравословни съображения на Световната здравна организация и наложените от ОСП на ЕС ограничения създадоха голямо социално и политическо напрежение. То се подхранва и засилва от корупционните сделки при приватизацията на тютюневите предприятия, контрабандната търговия с тютюн и цигари, конфликти с търговци, понижаване на изкупни цени, нестабилни пазари и неравностойно положение на бранша по отношение на европейските субсидии.