ОТ ЛИМЕЦА ДО СТУДЕНАТА ПЛАЗМА

Лимецът като култура и продуктите, които се произвеждат от него отдавна набират популярност сред потребителите, търсещи здравословни храни и ориентирани към спазване на хранителен режим съобразен с даровете на природата. В тази връзка изключение не направиха и провелите се през ноември  специализирани изложения за храни в „Интерекспо център”. Там намирам и Даниел Димитров от Земеделска кооперация „Розова зора- Тракия” от село Братя Даскалови. „От две години разработваме малък цех, в който произвеждаме продукти на основата на лимец. Основната ни идея е да създаваме  продукти без консерванти, които да дават алтернатива и да заместват сегашните хранителни модели съществуващи в обществото”, разказва Даниел. В кооперацията сами си отглеждат лимеца върху неголяма площ от 30 декара, като добивът в най-добрия случай може да стигне до 250 килограма от декар.  Добивите падат до 60%, тъй като след прибиране на реколтата, зърното трябва да се олющи, така че чистото зърно от една нива, без да се тори или третира с пестициди е около 150-160 килограма от декар. Според Даниел в момента повечето хора се бъркат, когато става дума за лимец. „За мен двузърнест лимец не съществува, ако е такъв, то подобна култура може да е само някаква сродна на него и се отличава от истинския лимец”, категоричен е Даниел, и дава пример с латинското име на лимеца - Triticum monococcum , което ясно показва, че той е еднозърнест. Към двузърнестите култури, които често се  бъркат с лимеца спадат дикела и спелтата (капладжа) , чиито ДНК структури обаче са различни от тази на лимеца.