25% от фермите в Европа са фалирали за 10 години

Броят на фермите в страните-членки на Европейския съюз е намалял от 12 милиона на 9 милиона през периода 2010-2020 г. В различните региони тенденцията варира в различна степен, но като цяло стопанствата във всички страни от ЕС намаляват. Единственото изключение в ЕС е Чешката република. Тревожните данни, събрани от Евростат, съобщи еврокомисарят по земеделието Януш Войчеховски по време на пленарна сесия на Европейския комитет на Регионите в Брюксел.
Данните показват още, че животновъдната продукция в Европейския съюз през 2021 г. е намаляла със 7% спрямо 2010 г., а площта на обработваемата земя е намаляла с 1%. „Този 1 процент може да не изглежда много, но в абсолютни числа това са 1,5 милиона хектара, изключени от земеделско производство“, подчерта комисар Войчеховски. По неговите думи, обезлюдяването е един от най-сериозните проблеми, засягащи селските райони. По отношение на самото земеделие това означава ниско ниво на обновяване на поколенията. „Днес средният европейски фермер е на 57 години, в сравнение с 55 години през 2010 г. Нещо повече, една трета от тях са на възраст над 65 години. Фермерите се нуждаят от по-голяма икономическа сигурност. Днес младите хора не искат да поемат управлението на фермите, защото възприемат селското стопанство като дейност, която носи много висок икономически риск“, отбеляза още политикът.
Данните в доклада на Евростат сочат, че повечето от държавите-членки на ЕС регистрират общ спад в броя на мениджърите на ферми между 2016 г. и 2020 г. Намалението е най-голямо в Унгария, България и Естония е съответно с 46%, 34% и 32%. Словения, Дания, Хърватия и Чехия отбелязват увеличение на броя мениджъри на ферми, като растежът варира от 4% до 9%, с малко по-бърз темп на растеж в Португалия – с 12%. Най-голямо увеличение в броя на агрономите между 2005 г. и 2020 г. се наблюдава в Унгария, Словакия, България и Литва. Нито една държава-членка на ЕС не регистрира спад в дела на специалистите по културите.
Между 2010 г. и 2020 г. използването на неорганични торове спрямо използваната земеделска площ в ЕС се е увеличило с 9,4 %. Повечето държави-членки на ЕС отчитат увеличение на това съотношение, като в България ръстът е над 50% и същият процент е отчетен в Румъния и Унгария. Най-голям спад е отчетен в Кипър – с 24 %. Селското стопанство заема относително висок дял или близо 17% от общата заетост в България, докато малко под една десета от общата заетост е регистрирана в Гърция и Полша. Делът на селското стопанство в общата заетост е под 2% в Естония, Словакия, Швеция, Германия, Белгия, Люксембург и Малта.
ЕКСТЕНЗИВНО ЖИВОТНОВЪДСТВО
Индексът на гъстотата на добитъка изразява поголовието животни (измерено в животински единици) върху хектар използвана земеделска площ. Въз основа на тази мярка най-високата гъстота на животните през 2020 г. сред държавите-членки на ЕС е регистрирана в Холандия (3,4 животински единици на хектар използвана земеделска площ), Малта (3,3) и Белгия (2,7). Животновъдството е сравнително екстензивно в Румъния, Словакия, балтийските държави-членки и България, с най-много 0,3 животински единици на хектар използвана земеделска площ. Шест от държавите-членки на ЕС – Литва, Ирландия, Унгария, Чехия, Латвия и Румъния – отчитат двойно увеличение в добавената стойност в техните селскостопански индустрии през периода 2006 г. до 2021 г. В Полша, България, Швеция и Австрия добавената стойност се увеличава с най-малко 50 % през разглеждания период.
Съотношението на добавената стойност на селскостопанския отрасъл към БВП през 2021 г. е значително по-високо в Румъния (4,2 %), България (3,5 %) и Гърция (3,3 %), отколкото във всяка друга държава-членка на ЕС. В 13 държави членки добавената стойност от селскостопанската индустрия е била еквивалентна на по-малко от 1,0 % от БВП; най-ниските стойности са били 0,3 % в Малта и Финландия и 0,2 % в Люксембург.
Между 2006 г. и 2021 г. съотношението на добавената стойност на селскостопанската индустрия към БВП се е увеличило в 10 от държавите-членки на ЕС. Най-големи повишения са отчетени за Гърция (0,8 процентни пункта) и Литва (0,7 пункта), докато Испания, Латвия и Унгария имат повишения в диапазона от 0,3–0,4 пункта. Най-голям спад е отчетен в България и Румъния, съответно с 1,9 и 2,8 пункта. Най-високо увеличение на индекса на факторния доход в селското стопанство през 2021 г. е регистрирано в България с 34% и Хърватия с 23%. Най-рязък спад е отчетен в Дания с 40%, Словения с 28% и Финландия с 20%.
Стряскащи са данните, които сочат, че над една четвърт (22,4%) от всички хора в България през 2021 г. са били хронично недохранени, което означава, че не са могли да си позволят консумация на месо, риба и морски дарове два пъти седмично. След страната ни по този показател се нарежда Румъния с 19 % недохранени хора.
Лилия Александрова