Анализ

ПРОИЗВОДСТВОТО И ПРЕРАБОТКАТА НА ХРАНИ У НАС В СЦЕНАРИИТЕ ЗА ОСП СЛЕД 2020 Г.

ПРОИЗВОДСТВОТО И ПРЕРАБОТКАТА НА ХРАНИ У НАС В СЦЕНАРИИТЕ ЗА ОСП СЛЕД 2020 Г.

С дискусия, в която активно се включиха всички големи браншови организации от земеделието и преработвателната индустрия у нас, приключи Четвъртият Обзорен форум „Развитие на земеделието и тенденции на стоковите пазари“, организиран от Института по аграрна икономика и Фонд „Научни изследвания“ към просветното министерство. Провеждането й в Деня на Народните будители бе някак символично.

Автор: 
Мариела Илиева
Рубрика: 
Брой : 
Ноември 2017

IGC РЯЗКО ПОВИШИ ПРОГНОЗИТЕ СИ ЗА РЕКОЛТАТА ОТ ПШЕНИЦА В ЧЕРНОМОРИЕТО

IGC РЯЗКО ПОВИШИ ПРОГНОЗИТЕ СИ ЗА РЕКОЛТАТА ОТ ПШЕНИЦА В ЧЕРНОМОРИЕТО

Добрите новини през август за производителите на пшеница в Черноморския регион продължиха, защото експертите от Международния съвет по зърното повишиха прогнозните си оценки за новата реколта в Русия, Украйна и Казахстан с общо 12 млн. тона до 119,8 млн. тона. През последните седмици именно новините за нови рекордни добиви в страните от този регион, включително и за България, където по последни данни на аграрното ведомство са прибрани 5,7 млн. тона пшеница, оказват негативно влияние  върху пазара, Очаква се трите водещи производители да предложат на международните пазари общо 47,8 млн.

Автор: 
Мартин Иванов
Рубрика: 
Брой : 
Септември 2017

СЛЕД БЯСНОТО ГАЛОПИРАНЕ НА ЦЕНИТЕ ПАЗАРЪТ НА ЗЕМЯ ПОТЪНА В ЗАСТОЙ

 ПАЗАРЪТ НА ЗЕМЯ

След силния бум на търсенето и предлагането на земеделска земя и шеметните цени, до които достигнаха сделките през последните десет години, 2017-та ще се окаже годината на застой, тъй като още от януари пазарът на земя се сви въпреки масовото предлагане от страна на инвестиционните фондове. Отливът се дължи на срива в цените на селскостопанската  продукция, които продължават трета година и силно ограничиха инвестиционната активност на фермерите. До този момент основните купувачи на земя бяха именно фондовете, които от тази година започнаха да се освобождават от своите активи.

Автор: 
Екатерина Стоилова
Рубрика: 
Брой : 
Май 2017

ПО-МАЛКО ЗЪРНО ПРЕЗ 2017/18 ГОДИНА ПРОГНОЗИРАТ ЕКСПЕРТИ

ПО-МАЛКО ЗЪРНО ПРЕЗ 2017/18

Глобалната зърнена реколта през следващата година ще е по-слаба от текущата с около 50 млн. тона и ще достигне до 2,05 млрд. тона по оценки на Международния съвет по зърното (IGC) , от който вече публикуваха първите си прогнози за реколтата през 2017/18 година. Според тях обаче големите преходни запаси могат да компенсират очакваните по-слаби добиви. Крайните запаси през новата стопанска година се очаква да достигнат втория си най-голям исторически връх – 484 млн. тона (513 млн. тона през 2016/17 година).

Автор: 
Мартин Иванов
Рубрика: 
Брой : 
Април 2017

ДИРЕКТНИТЕ ПЛАЩАНИЯ ИСТОРИЯ ИЛИ БЪДЕЩЕ ЗА ОСП

ДИРЕКТНИТЕ ПЛАЩАНИЯ ИСТОРИЯ ИЛИ БЪДЕЩЕ ЗА ОСП

Имат ли нужда фермерите от промяна в земеделската политика и директното подпомагане или всички вече жадуват за поне относителна стабилност на средата, в която работят?

Автор: 
Светлана Боянова, Председател на Институт за агростратегии и иновации
Рубрика: 
Брой : 
Март 2017

УВЕЛИЧЕНО ПРОИЗВОДСТВО И ИЗНОС НА ЖИТНИ ЗЪРНЕНИ КУЛТУРИ В СТРАНИ НА БИВШИЯ СЪВЕТСКИ СЪЮЗ

УВЕЛИЧЕНО ПРОИЗВОДСТВО И ИЗНОС НА ЖИТНИ ЗЪРНЕНИ КУЛТУРИ В СТРАНИ НА БИВШИЯ СЪВЕТСКИ СЪЮЗ

Според последните прогнозни резултати на USDA от декември 2016 г. страните на бившия Съветски съюз (СБСС) са реализирали съществен прогрес в производството на зърно от житните култури. Пшеницата в тях представлява 20.5% от площите и 16.3 % от произведеното зърно в света. Фуражните  зърнени култури са съответно 8.2 и 6.4 % от глобалните показатели. Решаваща роля за тези резултати имат Руската федерация, Украйна и Казахстан. Рязко е увеличен износа на пшенично зърно. Само Руската федерация ще изнесе повече пшеница (29 млн. тона )от досегашните лидери (САЩ с 26 и ЕС-28 с 25 млн. тона).

Автор: 
проф. дсн Петко Иванов
Рубрика: 
Брой : 
Февруари 2017

РЯЗКОТО УВЕЛИЧЕНИЕ ПРИ РАЗХОДИТЕ ЗА ЗЕМЕДЕЛИЕ ИМА СЪМНИТЕЛЕН ЕФЕКТ

РЯЗКОТО УВЕЛИЧЕНИЕ ПРИ РАЗХОДИТЕ ЗА ЗЕМЕДЕЛИЕ ИМА СЪМНИТЕЛЕН ЕФЕКТ

Разходите за функция „Селско стопанство, горско стопанство, лов и риболов“ се увеличават с повече от 1 млрд. лв. за периода 2008-2015 г. и от 521,8 млн. лева през 2007 г. нарастват до 1,572 млрд. лв. през 2015 г., което представлява троен ръст. Както се вижда от следващата таблица, основната причина за това е присъединяването на България към Европейския съюз и стартирането на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). (таблица 1)

Автор: 
По материали на Института по пазарна икономика
Рубрика: 
Брой : 
Февруари 2017

Тенденции в пшеничното производство на ЕС-28

Тенденции в пшеничното производство на ЕС-28

Като цяло ЕС-28 е най-големият производител на пшеница в света, следван от Китай и Индия и същевременно е крупен износител. През 2015 г. пшеницата на ЕС-28 представлява 11.9% от площите и дава 21% от световното производство. Средният добив на пшенично зърно в ЕС е 1.77 пъти по-голямо от световния. Пшеницата се отглежда в различна степен във всички страни на съюза, в зависимост от природните условия, нивото на икономика и общия характер на земеделието. През 15-годишният период от 2001 до 2015 г.

Автор: 
проф. дсн Петко Иванов
Рубрика: 
Брой : 
Май 2016

ДЕЛЪТ НА БЪЛГАРСКОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ В ИКОНОМИКАТА Е ПОД 5%

ДЕЛЪТ НА БЪЛГАРСКОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ В ИКОНОМИКАТА Е ПОД 5%

Увеличаване средствата на бизнесмените в земеделието и спад на средствата за наетите е причина за недостига на работна ръка в сектора Делът на земеделието в икономиката ни през последните години трайно е паднал под 5%, заяви по време на конференция в София посветена на новата Обща селскостопанска политика (ОСП) доц. Божидар Иванов от  нститута по аграрна икономика към ССА. Страната ни по думите му не е изключение от другите източноевропейски страни, където с изключение на Румъния делът на земеделието в икономиката също не е толкова голям.

Автор: 
Мартин Иванов
Рубрика: 
Брой : 
Март 2016

БЪЛГАРИЯ В ЗЕМЕДЕЛИЕТО НА ЕС-28

БЪЛГАРИЯ В ЗЕМЕДЕЛИЕТО НА ЕС-28

България притежава близо 3.0% от земеделски използваемите земи на ЕС-27, но произвежда като стойност само около 1,2% от земеделската продукция на общността. Това характеризира българското земеделие като малко производително и слабо ефективно. На добро ниво е само производството на зърнените житни и маслодайните култури. „Малките”, но интензивни сектори на земеделието (животновъдство, зеленчуково производство, овощарство и лозарство) са в кризисно състояние. Значителна част от земеделски използваемите земи не се използват и са пустеещи.

Автор: 
проф. дсн Петко Иванов
Рубрика: 
Брой : 
Февруари 2016

Страници

Subscribe to RSS - Анализ