КАК БЯХА ИЗОСТАВЕНИ И УНИЩОЖЕНИ ПОЛИВНИТЕ НИ СИСТЕМИ

КАК БЯХА ИЗОСТАВЕНИ И УНИЩОЖЕНИ ПОЛИВНИТЕ НИ СИСТЕМИ

Водата е главният лимитиращ фактор за нашето земеделие и затова в миналото беше разгънато мащабно хидромелиоративно строителство. С цената на стотици милиони лева у нас бяха изграждани поливни системи, с които до 1990 г. са напоявани 10-12 млн. декара земеделски култури. По мащаби и дял на поливните земи България беше на едно от челните места в Европа след Испания, Италия и Гърция. В резултат от последвалата разруха на поливните системи, напояваните земи след 1990 г. са само 0.3-0.5 млн. декара. Около 3,5-4 млрд. куб.м. вода изтичат безполезно от територията на страната в Гърция и Турция, където поливните земи са съответно 15.5 и 52 млн. дка. Занемаряването и изоставянето на поливните ни системи премина в буквално разграбване и унищожаване по подобие на други сектори от икономиката.

НАПОЯВАНЕТО – ФАКТОР ЗА ИНТЕНЗИВНО И СТАБИЛНО ЗЕМЕДЕЛИЕ
България е разположена на границата между умерения континентален и средиземноморски климат, което определя недостатъчното и неравномерно разпределени по сезони и години валежи. Сушите са обикновено явление и тяхната честота, продължителност и суровост се усилват с промените на климата
свързани с тенденцията за глобално затопляне. Те са най-чести през летните месеци, когато нуждите за вода на земеделските културите са най-големи, но не са редки и в други сезони (пролет, есен и зима).

Автор: 
проф. дсн Петко Иванов
Брой : 
Декември 2013
randomness