ФЕРМА В ПЛАНИНАТА

семейна ферма

Животът на Васил Благоев и семейството му на пръв поглед е като в пасторална картина: фермата му се намира в землището на пернишкото село Кладница и попада в зоната Натура 2000, а пазарната реализация на продукцията става от врата на врата или  като клиентите сами идват в стопанския двор и търсят мляко. Ако фермата се намираше в Алпите, да речем, едва ли Васил щеше да изглежда толкова угрижен, както го намираме ние. За това си има важни причини. Трудът на Васил и семейството му е  всеки ден, без почивка - от 5 сутрин до полунощ. Отглеждат 17 родопски късороги говеда, които се нуждаят от непрекъсната грижа - сутрин, щом издоят кравите заедно с майка си Седефка, която е голям помощник в стопанството, Васил тръгва да го разнася  на свои постоянни клиенти, занася го до врата. Някои закачат торбичката си с празните шишета на портата, Васил ги сменя с пълни и така всяка сутрин, след като хората вече са отишли на работа. Почти не остава за деня от млякото, а което все пак остане,  го правят на сирене и кашкавал. Според сезона добива различно количество мляко между 50 и 100 литра на ден. Лятото има повече работа, трудно му е да намира пастири. Обикновено идват за по 2-3 дни, бързо напускат. Но се пазарят първоначално да им дадеш пари, трудно е да се разчита на тях. Основният ангажимент по животните си е на семейството на Васил – майка му, съпругата му и двамата му сина. Сега използват електропастир, а докато превозва млякото, на Васил му се обаждат, че някой прерязал  лентата и животните навлезли в люцерната. Как така, не доумява Васил, оставих ги оградени с електропастир, но някой реже и животните се разпиляват. Трябва си човек винаги да е с тях.

Автор: 
Дора Вучкова
Брой : 
Септември-Октомври 2016
Рубрика: 
randomness