Реформиращи се структури на Селскостопанска академия в края на една усилна година
„Неплодните дръвчета никой не ги брули“, припомни досегашният директор на Земеделски институт Кюстендил проф. Димитър Домозетов, изразявайки благодарността си за връчената му от Селскостопанска академия (ССА) титла „Доктор хонорис кауза“ в Деня на земеделската наука. Смисълът на тази метафора от благодарствените му слова присъстваше в цялостната атмосфера на традиционния празник „Даровете на природата“ в Академията и тази есен. Денят, в който селекционери, агрономи и ветеринарни специалисти отбелязват празника на аграрната наука, при учените и служителите на Селскостопанска академия бе фокусиран и върху равносметката от целенасочено извървения път към преструктуриране на институцията. „Той не бе труден, а се случи в рамките само на една усилна година“, заяви председателят на Селскостопанска академията проф. Васил Николов по време на тържествената част на празника. А в словото си акцентира върху взаимодействието между науката, администрацията и земеделския бизнес, за което се работи в конструктивно партньорство с министерство на земеделието, правителството и парламента. Благодарността му бе за проявената съпричастност и осъзната необходимост от страна на институциите за ролята на земеделската наука в селскостопанското производство у нас. Сред многобройната аудиторията бяха министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов, Атанас Кацарчев - началник на кабинета, народните представители Ирена Димова, Бюрхан Абазов, Имрен Мехмедова, Йордан Апостолов и Александър Сабанов, Мария Балашова от руското посолство.
За професионалистите в селското стопанство
Новият брой - Декември 2018
Акценти в броя
Земеделската кооперация „Нива93“ в силистренското с. Проф. Иширково, е прекрасен пример за успешн сдружаване на дребни собственици на земеделска земя. Родена преди четвърт век в бурните години на прехода, с надежда да се съхрани разпадащото се земеделие в селото, днес тя е водеща аграрна и икономическа структура в Силистренска област, достойна да влезе в учебниците по история и аграрна икономика. Кооперацията обработва близо 30 000 декара земя с 12 вида зърнено-житни и етерично-маслени култури - кориандър и резене. Отглежда близо 2000 декара трайни насаждения – кайсии, сливи, праскови и череши, като част от тях са сертифицирани като биологични. Добива и мед от 620 броя пчелни семейства. Кооперацията е заложила и семепроизводни посеви при почти всички зърнено-житни култури. Естествено стопанство с такива мащаби се поддържа с модерен машинно-тракторен парк. Тя е и единствената в страната, която има своя синдикат, а целта е работещите в нея да се чувстват защитени. Извършва и социална дейност, като между 100 и 120 хил. лв. годишно се дават за стипендии, за сватби, за новородени, както и помощи за стари хора и в такива със затруднено положение.
Фактът, че близо 64% от обработваемите площи в Австрия се намират в необлагодетелствани райони с различни ландшафтни структури непозволяващи развитието на индустриално земеделие, сам по себе си подсказва, каква е спецификата на австрийското земеделие. Ръководени от това, и с оглед приоритетите на страната по време на нейното председателство на Европейския съюз, група от 12 журналисти се запознахме с някои успешни примери за развитие на модерно, устойчиво екстензивно и най-вече природосъобразно земеделие в Австрия, благодарение на поканата на европейската платформа AGPress.eu и Главна дирекция „Земеделие” в Брюксел.
ДИФЕРЕНЦИРАНА ПОДКРЕПА ЗА СТОПАНСТВАТА В ПЛАНИНСКИТЕ РЕГИОНИ
Трябва да отбележим задължително, че когато говорим за приоритети, в случая на Австрия, те не се изразяват само на думи, но и в цифри и факти, защото над 80% от територията на страната е необлагодетелствани територии, в които живее повече от 1/3 от населението, което изисква специално отношение към околната среда от една страна, и по-голяма подкрепа на земеделските производители – от друга, за да може продукцията им хем да е качествена, хем да е конкурентноспособна. „За нас е много важно да опазваме и гарантираме тези райони, защото в тях се съхраняват различни хабитати от растения и животни. Ето защо необлагодетелстваните райони в страната ни са не само с икономическо, но и с екологично значение”, казва Лукас-Вебер Хайсцан от Как се прави успешно земеделие в австрийското министерство на туризма, отговарящ за селската програма. Планинските територии в Австрия са съсредоточени основно в западните региони на страната, като провинция Тирол например е изцяло планински регион. Опитът на Австрия в развитието на земеделието в необлагодетелстваните райони е дал възможност да се изработи специална система за остойностяване на субсидиите съобразно различни критерии, и разделянето на стопанствата в тези региони в пет различни категории.Така фермите с до 10 хектара получават най-голям дял от субсидиите, като с увеличаване на размера им, намалява обема на субсидиите. 19 хил. от 82 хил. стопанства в планинските региони се намират в най-високата категория и не биват субсидирани. 80% от земеделската земя в необлагодетелстваните региони е съсредоточена в 23% от стопанствата, които от своя страна получават 42% от субсидиите. „Според мен подобна диференцирана система на подпомагане на стопанствата е добра от гледна точка на това, че парите не отиват в абсолютно всички стопанства”, споделя още експертът. Въпреки сложността на подобно диференцирано подпомагане, според него съществува консенсус между политиците и големите браншови организации по отношение на този модел на финансиране. Всяка година за австрийската програма за развитие на селските региони се отпускат близо 430 млн. евро, 255 млн. от които отиват за подпомагане на фермерите в необлагодетелстваните региони. Отделно за биоземеделие годишните субсидии възлизат на 110 млн. евро.
В Австрия съществува освен това и разделение при субсидирането на фермерите отглеждащи овце и говеда и онези, които отглеждат свине и птици, тъй като пасищното животновъдство се оценява като много важно за запазване на биоразнообразието и на пасищата като цяло в необлагодетелстваните региони.
