Полската икономика е шеста по големина и една от най-бързо развиваща се в ЕС-28, която единствена избегна рецесията и намаляване на БВП по време на кризата. Въпреки структурните проблеми Полша е с най-запазено и комплексно развиващо се земеделие между новоприетите членове /ЕС-13 Селското стопанство на Полша се характеризира със значително висока производителност във всички основни сектори. Оценено по единни базови цени от Eurostat, средното годишно земеделското производство за 3-годишен период е 21.6 млд евро срещу само 3.6 млд, на България, т.е. около 6 пъти по-голямо. Голямо предимство на полското земеделие е подчертаната диверсификация на земеделското производство. Известна е водещата роля на полското земеделие в производството на ябълки , ягоди, други дребноплодни видове и култивирани гъби.
ОБЩО ЗА КУЛТИВИРАНИТЕ ГЪБИ
Гъбите са отнасят към зеленчуците и представляват важен сегмент от тях и земеделското производство в Полша. Полската гъбарска промишленост е претърпяла драматични организационни и технологични промени от 1990 г. насам. Сега Полша е четвъртия по размери производител на гъби в света след Китай, Италия и Холандия и най-големият износител, благодарение на внедрените модерни технологии за производство на гъби от Холандия. Култивираните гъби са уникален природен продукт, който не може да се идентифицира с никои друг хранителен тип, но успешно конкурират зеленчуците по общо хранително съдържание и месото по пълноценен белтък.Те са огромно богатство като храна и търговска стока, т.к. са чист природен продукт. Култивирането на гъби е добра възможност за самостоятелен бизнес. Инвестициите изобщо не са много големи, а това го прави достъпен за повече хора. Гъби могат да се произвеждат при примитивни условия за самозадоволяване или допълнителен доход, както и чрез високо специализирани комплексни технологии в големи предприятия.Отдавна са известни лечебните свойства на гъбите и знанията в това направление се разширяват и задълбочават. В състава на гъбите се комбинират и балансират комплекси на различни биологично-активни вещества, които унищожават злокачествени туморни клетки и имат многостранни други полезни здравословни ефекти.
За професионалистите в селското стопанство
Новият брой - Юни 2018
Акценти в броя
Глобалното затопляне на климата и зачестилите засушавания през последните няколко години поставят на дневен ред производството на зърно от сухоустойчиви култури. Соргото (Sorghum Vulgare Pers.) е една от тях и е подходяща за отглеждане както при липса на достатъчно влага, така и на по-непродуктивни почви. Културата намира широко разпространение в засушливите райони на Африка, Азия и Америка. По-късно соргото е пренесено в Европа (Испания, Португалия, Франция и Русия), а в България намира място в земеделската практика едва в средата на ХХ век. Сега то е едно от най-разпространените културни растения в света и заема пето място при производството на зърно след пшеницата, ориза, царевицата и ечемика. По данни на Global Grain годишно в световен мащаб се произвеждат над 64 мил. тона зърно от сорго, като водещо място заема САЩ с производство около 12 млн. тона. Големи производители са Мексико и Нигерия (по 6,5 млн.тона), следвани от Судан и Индия (по 5,5 млн.тона) и др. Страните членки на Европейския съюз годишно произвеждат над 750 хил. тона, като основни производители са Франция, Испания и Италия.
Производството на зърно от сорго в България започва в началото на 70-те години на миналия век. През последните няколко години по-големи количества от тази култура са получени през 2014-2015 г. (съответно 18,3 и 17,0 хил.тона), когато са реколтирани по 67 и 68 хил. декара. Качествата на соргото и широкото му приложение наложиха учредяването на нова Европейска междупрофесионална организация „Sorghum ID”, която се състоя на 26 септември миналата година в Брюксел. Проектът е финансиран от ЕК по земеделие към Европейския съюз и има за основна цел да популяризира отглеждането на културата в страните членки на ЕС – Франция, Испания, Италия, Румъния и България, както Русия и Украйна. След отправена покана от председателя на Асоциацията г-н Даниел Пероб от април т.г. Земеделски институт – гр. Шумен е приет за член на сдружението. Постигната е договореност за организиране на демонстративно поле с различни сортове и хибриди сорго за зърно и зелена маса. На открития ден по соргото се предвижда и участие на представители на СА, научни сътрудници от сродни институти, специалисти и земеделски производители от североизточна България.
„Как един германски фермер произвежда за Путин”- така е озаглавен един документален филм на „Дойче Веле”, разказващ историята на германеца Щефан Дюр, заселил се в края на 80-те години в Сибир, където постепенно се превърнал в най-крупния млекопроизводител на страната. Днес отглежда 60 хил. крави, а земята която обработва достига до 200 хил. ха. За сравнение в Германия един земеделски производител обработва средно по 60 хектара земя. Обхожда огромните територии с помощта на хеликоптер, който заема от свой приятел. „Дойдох тук като стажант по една програма на Германския съюз на земеделските производители”, казва фермерът. Било в края на 1989 година, когато СССР все още съществувал на географската карта, и не предполагал, че ще свърже съдбата си с тези безбрежни територии. „За да правиш земеделие е необходимо пространство. В Германия също има място, но е много по-малко”, продължава той. Младите животни и юниците отглежда свободно, и въпреки екстремните температури от -20 градуса, животните се чувстват щастливи.
ЗАПОЧНАЛ СЪС СТОПАНСТВО, ПРИЛИЧАЩО НА СМЕТИЩЕ ЗА ОТПАДЪЦИ
естните жители се отнесли първоначално доста скептично към идеята му да закупи някой от колхозите в региона. „Помня как дойде и ме попита, дали тук при нас не може да се намери работа”, спомня си бившия шеф на местния съвет по земеделие. Така той станал собственик на стопанство, което буквално приличало на сметище за отпадъци. Получил едно от най-тежките стопанства и съумял да го преведе през кризисните за руската икономика времена на 90-те. Когато придобил първото стопанство, събрал селяните и им предложил да работят заедно. Убедил ги че може да въведе нужния порядък.
