Новият брой - Март 2017

 

тема-162

Тема на броя: Зеленчукови култури mgnifyingglass   

Съдържание на новия брой 

 

Акценти в броя

ДИРЕКТНИТЕ ПЛАЩАНИЯ ИСТОРИЯ ИЛИ БЪДЕЩЕ ЗА ОСП

Имат ли нужда фермерите от промяна в земеделската политика и директното подпомагане или всички вече жадуват за поне относителна стабилност на средата, в която работят?

Може да се каже, че дебатите за Общата селскостопанска политика на ЕС след 2020 г., поне в Европа, навлязоха в най-разгорещената си фаза. За добро или за лошо вече и широката общественост е допусната в него, чрез публичното он-лайн обсъждане, което стартира Главна дирекция „Земеделие и  развитие на селските райони” под мотото „Модернизиране и опростяване на Общата селскостопанска политика”.
НО НУЖНА ЛИ Е НАИСТИНА ПРОМЯНА НА ОСП?
Новата система на директните плащания се прилага едва от 2015 г., а две години по-късно започва дебат за промяна. Толкова неуспешна ли беше реформата от 2013 г.? Истината е, че все още е рано да се даде еднозначен отговор на този въпрос. Икономическите и социалните ефекти от последните  промени ще бъдат видими едва към 2020 г., когато ще има достатъчно данни за анализ. Кой тогава има нужда от промяна? Не са фермерите със сигурност. Смяната на системата на директното подпомагане през 7 години освен, че е скъпо, е и опасно. Липсата на предвидимост определено влияе негативно в икономически план на земеделските производители. Същото важи и за администрацията, независимо дали е национална или европейска. Това обаче не е така за политиците. Докато властимащите получават политически дивидент, обещавайки на своите избиратели светло бъдеще, чиновниците  губят  време и енергия, опитвайки се да поправят допуснатите грешки и да дадат смислено обяснение на потърпевшите. Ето защо ако има промяна в ОСП след 2020 г., то най-важният елемент – директните плащания - трябва да бъде структуриран така, че през 2023 г. да няма нужда от нови реформи.

 


ЕДНОГОДИШНО ОТГЛЕЖДАНЕ НА ЛУК ГЛАВИ ЧРЕЗ ДИРЕКТНА СЕИТБА

Едногодишното отглеждане на лук чрез директна сеитба има редица предимства пред двегодишното – чрез арпаджик. Преимуществата му се изразяват в съкращаване цикъла на производството, и съхраняването на арпаджик. Създават се условия за по-висока степен на механизация и получаване на  повече продукция от единица площ.
Подготовка на почвата
Площите трябва да са структурни, плодородни и с възможност за поливане. Не са подходящи тежките и кисели почви, които лесно образуват кора, както и много леките песъкливи, които бързо пресъхват. Ако предшественикът е житна култура, в зависимост от заплевеляването, се правят едно или две дискувания. Есента площта се изорава на дълбочина 27-29 cm, като непосредствено преди това се разхвърлят основните торове. При късно есенно заплевеляване, до настъпване на зимата, може да се направи едно култивиране, съчетано с подравняване на площта. Това създава условия за по-ранна и  доброкачествена сеитба през пролетта. Рано през пролетта при първа възможност, ако почвата е рохкава и чиста от плевели се бранува, а ако е уплътнена и заплевелена се култивира на дълбочина 6-8 cm. Нормите на торене са по-високи и се определят на базата на агрохимичен анализ на почвата. При  средна запасеност на почвата с азот, фосфор и калий се препоръчва - амониева селитра 45 кg/da, троен суперфосфат - 40 кg/da и калиев сулфат - 30 кg/da. За ефективното използване на торовете те се внасят, като преди дълбоката оран се разхвърлят две трети от суперфосфата и цялото количество калиев  сулфат. Преди есенното дисковане се внася останалата 1/3 от суперфосфата и половината от амониевата селитра.

 


НОВ СОРТ ГРАДИНСКИ ГРАХ – ПЪЛДИН

Градински грах сорт Пълдин е едно от най-новите попълнения в сортовата листа на Института по зеленчукови култури Марица - гр. Пловдив.
Сорт Пълдин е резултат на сложна хибридизация между два сорта и една селекционна линия с последващ отбор в разпадащите се хибридни генерации. Автори на  сорта са доц. Славка Калъпчиева и проф. Галина Певичарова от ИЗК Марица - Пловдив и доц. Сийка Ангелова от ИРГР - гр. Садово.
Растенията се характеризират с липса на антоцианово оцветяване и много добре развита кореновата система. Върху нея се образуват грудки на бактерията Rhisobium  leguminosarum Frank, Boldwinet Fred., които усвояват азот от въздуха и синтезират физиологично активни вещества. Стъблото е  неокосмено, закръглено. Тригодишните конкурсни сортови опити показват, че височината му варира от 70 до 80 cm и е с равномерно разположени по него плодоносещи възли. Броят на възлите с бобове варира от 5 до 8. Първият плод се залага на височина над 30 см, подходяща за механизирано прибиране. Листът е сложен, състоящ се от листна дръжка, 2-3 чифта листенца и 3-7 броя мустачки. С помощта на мустачките растенията се закрепват едно за друго и не полягат. В основата на всеки лист са разположени по два прилистника. Цветовете са бяло-цъфтящи, разположени основно по два (83.5%) на една цветна дръжка, която излиза от пазвите на прилистниците. Устройството на цвета благоприятства само-опрашването. Плодът е средно до силно извит боб с дължина 10-11 см и ширина 1.3 см, измерени средно за три годишен период на проучване. Всеки боб образува от 8 до 10 добре  оформени зелени зърна. Общият брой бобове на централното стъбло е 9-10 броя. Семената са набръчкани, барабанчесто-ъгловати, зеленикави с абсолютна маса 201, 3 г.
ПЪЛДИН е ран до средно-ран сорт с време на цъфтеж между 11 до 25 май в зависимост от метеорологичните условия и времето на сеитба. Продължителността на вегетационния период от поникване до технологична зрялост е 65-66 дни. Посевната норма е 100-140 кълняеми семена на 1 кв.м.
Сортът е подходящ за замразяване като при тримесечно хладилно съхранение запазва отлични органолептични и цветови характеристики.
 

Агроном, Март 2017