Абонаментна кампания 2017

 

 

Новият брой - Декември 2016

            

Съдържание на новия брой 

 

Акценти в броя

 

БОРБА С РАННИТЕ НЕПРИЯТЕЛИ ПО РАПИЦАТА

Рапицата се напада от редица неприятели, които в отделни години се размножават масово, нанасят сериозни поражения и могат да компрометират реколтата. Неприятелите атакуват рапицата от поникването до жътва и са основен проблем за отглеждането й. Нападат се всички части на растението -  корен, стъбло, листа и шушулки. Големият брой на неприятелите и болестите, трудностите при идентифицирането им и зависимостта от редица фактори затрудняват провеждането на растителната защита при рапицата. Наесен рапичните посеви  се нападат от вредителите - рапична стъблена бълха,  рапична листна оса, рапичен бръмбар, черен рапичен скритохоботник. През пролетта посевите биват атакувани от зелевите дървеници, бялата зелева пеперуда, ряпната пеперуда, рапичен цветояд (най-опасният неприятел), мъхнат и миризлив бръмбар, зелевата листна въшка, шушулковия хоботник и  други..

 


КЕСТЕНЪТ – ЦЕНЕН ЯДКОВ ВИД

Културният кестен  (Castanea sativa), наричан още обикновен или сладък, е от семейство Букови. Той е напълно различен вид от т.н. конски кестен (Aesculus hippocastanum), широко използван за декоративни цели и е от друго ботанично семейство. Културният е произлязъл от дивия кестен, който расте в  Кавказ, Мала Азия, Балканския полуостров и Западното Средиземно-морие. В България кестенът е разпространен в малко райони. Най-много е застъпен в Западна Стара планина над Берковица, по северните склонове на Беласица и др. Възрастното дърво достига 15 – 25 метра височина и широчина до  40 м, образувайки широка разклоняваща се шатровидна корона. Кореновата система е мощна и прониква на значителна дълбочина в почвата. Напролет се развива по-късно от останалите дървета, без да загива от студовете, издържа до минус 40оС. Изправеното му и солидно стебло се разклонява в  широка и разтваряща се корона. Зоната за отглеждането варира според географската ширина от 200 до 1300 метра надморска височина. Кестеновите плодове имат широка и разностранна употреба и висока биологична стойност. Използват се за храна в сурово, печено и варено състояние, както и във вид  на брашно в сладкарската промишленост и др. Ценна е и кестеновата дървесина, която поради високо съдържание на танин е устойчива на гниене и влага. Използва се в строителството, дървопреработващата, винарска и др. промишлености. Кората, листата и дървесината съдържат до 14% танин, поради  което намират приложение в кожарската промишленост.

 


ОТ ЛИМЕЦА ДО СТУДЕНАТА ПЛАЗМА

Лимецът като култура и продуктите, които се произвеждат от него отдавна набират популярност сред потребителите, търсещи здравословни храни и ориентирани към спазване на хранителен режим съобразен с даровете на природата. В тази връзка изключение не направиха и провелите се през ноември  специализирани изложения за храни в „Интерекспо център”. Там намирам и Даниел Димитров от Земеделска кооперация „Розова зора- Тракия” от село Братя Даскалови. „От две години разработваме малък цех, в който произвеждаме продукти на основата на лимец. Основната ни идея е да създаваме  продукти без консерванти, които да дават алтернатива и да заместват сегашните хранителни модели съществуващи в обществото”, разказва Даниел. В кооперацията сами си отглеждат лимеца върху неголяма площ от 30 декара, като добивът в най-добрия случай може да стигне до 250 килограма от декар.  Добивите падат до 60%, тъй като след прибиране на реколтата, зърното трябва да се олющи, така че чистото зърно от една нива, без да се тори или третира с пестициди е около 150-160 килограма от декар. Според Даниел в момента повечето хора се бъркат, когато става дума за лимец. „За мен двузърнест лимец не съществува, ако е такъв, то подобна култура може да е само някаква сродна на него и се отличава от истинския лимец”, категоричен е Даниел, и дава пример с латинското име на лимеца - Triticum monococcum , което ясно показва, че той е еднозърнест. Към двузърнестите култури, които често се  бъркат с лимеца спадат дикела и спелтата (капладжа) , чиито ДНК структури обаче са различни от тази на лимеца.

 

 

Агроном, Декември 2016

randomness