Мариела Илиева

12-та конференция на Институт по аграрна икономика към Селскостопанска академия, Национален изследователски институт - Варшава и Аграрен университет - Пловдив
АНАЛИЗ, ДИСКУСИЯ, ВЪЗМОЖНИ РЕШЕНИЯ
относно „Приоритети за развитие на селското стопанство и селските райони на България и Полша в новата финансова рамка на ЕС“ предложи от 18 до 20 септември традиционната за сектора българо-полска конференция. И тази година нейни организатори бяха Института по аграрна икономика към българската Селскостопанска академия, Института по Икономика на селското стопанство и продоволствието - Национален изследователски институт- Варшава и Аграрният университет в Пловдив.
Откривайки 12-годишното й издание заместник-ръководителят на посолството на Република Полша в София, Анджей Мойковски акцентира върху дългогодишните и ползотворни контакти между двете страни и видимите резултати при сътрудничеството в аграрния отрасъл.
РАВНОСМЕТКАТА
в контекста на настоящия 100-годишен юбилей на българо-полските дипломатически отношения беше аналитична и респектираща. Сподели я д-р Ярослав Годун - директор на Полския културен институт в София, в качеството си на домакин на събитието. Приветствен адрес на българския министър на земеделието, храните и горите Румен Порожанов поднесе Цветомира Стайкова, директор на дирекция „Развитие на селските райони“. По думите й „предизвикателствата в сектора и за двете страни са свързани със запазване на продоволствената сигурност и на биоразнообразието. А политиката за развитие на селските райони е важна за просперитета на селското стопанство, за осигуряване на препитание, заетост и за задържане на населението в тях. Затова в настоящия програмен период Програмата за развитие на селските райони разширява възможностите за нови актуални приоритети, като иновации и управление на риска. „В същото време прекомерната бюрокрация се изтъква като съществена пречка за успешно постигане целите на сегашната политика. За да осигурят необходимото опростяване и синхронизация между първи и втори стълб държавите-членки ще трябва да вземат решенията си не по отделно, а в рамките на структуриран процес, който ще се реализира чрез създаване на  статистически планове за Общата селскостопанска политика (ОСП). Всяка стана членка ще трябва да извърши задълбочен анализ за конкретните си нужди, като посочи как ще използва осигуреното по нея финансиране“, припомни Цветомира Стайкова. Извеждане на научните  изследвания и иновациите извън лабораториите и отвеждането им в полето и на пазарите. Това е едно от новите предизвикателства, при които ОСП ще трябва да играе водеща роля, припомни приветствения адрес на българския министър на земеделието, храните и горите

Рубрика: Събития


Мариела Илиева

Между 150 и 160 хил. тона ще приберем за винопроизводство.
РЕКОЛТА
„Очакваме добра реколта от грозде и тази година, с добра захарност. Между 150 и 160 хил. тона грозде ще бъде прибрано за винопроизводство. Други 100 000 тона стандартно се ползват за подготовката на производство на ракия. От 50 - 60 хил. тона се приготвя  оцет във винарните“, обяви министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов при официалното откриване на гроздоберната кампания през месец септември във винарска изба „Мидалидаре Eстейт“, с.Могилово, община Чирпан, област Стара Загора. В  присъствието на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното инж. Красимир Коев, той припомни, че у нас се отглеждат близо 600 хил. дка лозя, като 55% от тях са червени, а 45% са бели и към тях спадат десертните сортове. „Очакваме не по-лоша реколта от миналата година. Тук има два фактора, които повлияха за разлика от миналата година. През 2017 г. нямахме този проблем с градушки и с наводнения. Там, където нямаме покритие на противоградната система определено имаше масиви, които  пострадаха частично, а също и домашни дворове. Имаше и наводнени лозя. По един или друг начин това се отрази и на самите насаждения по отношение на добива. Миналата година пък имахме изсъхване на самото зърно. . Така или иначе очакваме реколтата да бъде добра, с добра захарност, вече стартирала основно в белите сортове“, обясни Порожанов. По данни на земеделското министерство няма на 100% пропаднали площи с лозя.
ИЗКУПНИ ЦЕНИ
Цените, на които се изкупува гроздето тази година, са в рамките на стандартните между 60 и 80 стотинки за килограм в зависимост от сорта.

Рубрика: Лозарство и винарство


ДОЦ. Д-Р ЕНЧО МЯНУШЕВ

Създаването, развитието и успехът на малките и средните предприятия в агрикултурата са сред основните бъдещи приоритети при осъществяването на радикалните промени в отрасъла през следващите 5 - 7 години. А преобладаващата част от производителите, чиято продукция е предназначена за пазара, носят стопанските характеристики на представители на малкия и средния бизнес. По тази причина техните проблеми, трудности, перспективи и възможности за развитие определят до голяма степен и бъдещето на този отрасъл, както и намирането на възможни алтернативи за развитието му. За създаването на една ферма, както и за текущата ù дейност, повечето фермери посочват финансирането, като основен проблем, който затруднява развитието ù. Едрия бизнес в агрикултурата ползва над 60 % от кредитите, а за малкия и средния бизнес е остатъка. Профилът им по източници е 43 % от фонд „Земеделие“, около 35 % от търговски банки и други – 7 %. Това вероятно обяснява, защо голяма част от обработваемата земя се концентрира за стопанисване от малък брой крупни арендатори и собственици у нас. Сегашната ни агрикултура се характеризира освен това с най-голяма концентрация на земята в Европа, сравнима само с латиноамериканските латифундии. Като краен резултат се намалява числеността на средните и дребни стопанства с пазарна продукция, които по дефиниция са основата на европейската агрикултура. А за развитието ù по европейските стандарти се изискват значителни инвестиции в машини, оборудване, високопродуктивни животни, вносни семена. По тези  причини, всички производители, които искат да стигнат до определен размер на производство са били изправени пред определени финансови проблеми. Като втори по значимост проблем производителите са посочили маркетинговата дейност, най-вече произтичаща от недостига на информация и трудностите с реализацията, произтичащи от недостатъчните и недостъпни за малкия производител маркетингови проучвания, както и от липсата на опит. Болшинството от производителите са имали периодични проблеми, свързани със сроковете за разплащанията с клиенти и съдружници. Друг проблем е оборудването и използването на машините и съоръженията, който произтича главно от начина на създаването и развитието на съответната ферма. От една страна, в част от стопанствата е констатирано недостатъчно натоварване и използване на тракторите и комбайните, а от друга - се налага ползването на много механизирани и други услуги.

Рубрика: Анализ


randomness