Новият брой - Септември-Октомври 2016

 

тема-158

 

Тема на броя: Маслината mgnifyingglass   

Съдържание на новия брой 

 

Акценти в броя

КОЙ И КАК ЩЕ ПОЛУЧАВА ОБВЪРЗАНА ПОДКРЕПА ОТ 2017 ГОДИНА

След проведени преговори с повечето браншови организации в началото на август от земеделското министерство представиха промените в схемите за обвързаната подкрепа за най-чувствителните сектори в земеделието, каквито са производството на плодове и зеленчуци, животновъдството и  оранжерийното производство. Промените в схемите са направени след задълбочен анализ на прилагането на схемите през 2015 и 2016 година, както и на ефекта им върху разходите на подкрепените сектори и влиянието им върху нетния доход. В резултат на това се стигна до промяна в подхода за структуриране на схемите с цел минимизиране на възможностите за тяхното изкривяване, така както стана през първите две години от прилагането им. Поради тази причина от тях бяха изключени тиквите и орехите, както и някои категории животновъдни ферми. В резултат на направения анализ за ефекта  от прилагане на схемите за обвързана подкрепа, е установено например, че при производството на плодове и зеленчуци се наблюдават увеличение в обема на заявените за подпомагане площи при всички култури. Според изнесените данни при производството на плодове заявени за подпомагане през  2015 година са били 23 559 хектара, а година по-късно са нараснали на 35 953 хектара. При зеленчуците увеличението на заявените площи е още по-голямо – от 16 737 на 37 182 хектара през 2016 година. При оранжерийното производство заявените площи са нараснали от 587 на 685 хектара. При  спорните култури тикви и орехи само за година обемът на заявените площи през 2016 спрямо 2015 година е нараснал съответно от 2185 на 13 200 хектара и от 2 066 на 8 258 хектара. Броят на малките стопанства с между 10 и 49 животни пък се е е увеличил със 78%.Затова, както е видно от таблиците, някои от културите като дини, пъпеши и главесто зеле при зеленчуците и десертното грозде и сливите при плодовете са обособени в отделна схема с по-ниско ниво на подпомагането. Допълнително е въведен различен размер на подпомагането, съобразен с броя на животните, размера на стопанствата и  обема на реализираната продукция - мляко, плодове и зеленчуци. Целта на направените промени е да се отрази големината на стопанствата върху размера на плащанията и да се фокусират те върху средните стопанства за да се повиши устойчивостта им. Бюджетът по схемите за обвързаната подкрепа се  равнява на около 232 млн. лева на година.

 


ФЕРМА В ПЛАНИНАТА

Животът на Васил Благоев и семейството му на пръв поглед е като в пасторална картина: фермата му се намира в землището на пернишкото село Кладница и попада в зоната Натура 2000, а пазарната реализация на продукцията става от врата на врата или  като клиентите сами идват в стопанския двор и търсят мляко. Ако фермата се намираше в Алпите, да речем, едва ли Васил щеше да изглежда толкова угрижен, както го намираме ние. За това си има важни причини. Трудът на Васил и семейството му е  всеки ден, без почивка - от 5 сутрин до полунощ. Отглеждат 17 родопски късороги говеда, които се нуждаят от непрекъсната грижа - сутрин, щом издоят кравите заедно с майка си Седефка, която е голям помощник в стопанството, Васил тръгва да го разнася  на свои постоянни клиенти, занася го до врата. Някои закачат торбичката си с празните шишета на портата, Васил ги сменя с пълни и така всяка сутрин, след като хората вече са отишли на работа. Почти не остава за деня от млякото, а което все пак остане,  го правят на сирене и кашкавал. Според сезона добива различно количество мляко между 50 и 100 литра на ден. Лятото има повече работа, трудно му е да намира пастири. Обикновено идват за по 2-3 дни, бързо напускат. Но се пазарят първоначално да им дадеш пари, трудно е да се разчита на тях. Основният ангажимент по животните си е на семейството на Васил – майка му, съпругата му и двамата му сина. Сега използват електропастир, а докато превозва млякото, на Васил му се обаждат, че някой прерязал  лентата и животните навлезли в люцерната. Как така, не доумява Васил, оставих ги оградени с електропастир, но някой реже и животните се разпиляват. Трябва си човек винаги да е с тях.


БИОПРОИЗВОДСТВОТО КАТО МАГНИТ ЗА МЛАДИТЕ

От септември в сградата на министерството на земеделието се открива биомагазин, предназначен изцяло за членовете на Асоциация „Биопродукти”. Това съобщи председателят на асоциацията Албена Симеонова при последния фермерски пазар, организиран пред сградата на агроведомството в София. Продукцията в този магазин ще бъде изцяло само българска - на всичките 460 членове на асоциацията. Министерството ще отдаде под наем 140 квадратни метра търговска площ в бившия ресторант,  който се намира от лицевата страна на ведомството. Целта е сертифицираните производители, чиято продукция е доказано биологична, да имат постоянен достъп до клиентите, без посредничество на търговски организации. След като се получат  окончателните разрешителни от агенцията по храните, магазинът ще отвори врати.

Дали биопроизводството ще върне младите хора на село, е въпрос с много неизвестни. Вярно е, че положителните примери се множат, след като доста млади семейства започнаха съзнателно да напускат градовете, решени да се заемат със земеделска  работа. Други пък успешно я съчетават с традиционните си професии на програмисти, икономисти или друг вид дейности. Всички те първоначално започват с малки площи или с по една-две крави, като идеята е да осигурят чиста храна за семействата си. Днес много от тях са сертифицирани биопроизводители, чийто бизнес постепенно се разраства - най-вече покрай роднини и приятели, за които биодоматите, краставиците или ягодите се превръщат в предпочитано меню на трапезата.
 

 

Агроном, Септември-Октомври 2016

randomness