Тема на броя: Лозе и вино     

Съдържание на новия брой 

Акценти в броя

И ПАК СЕ РАЗВЯ ПЛАШИЛОТО С ОПАСНОСТТА ЧУЖДЕНЦИ ДА КУПУВАТ БЪЛГАРСКА ЗЕМЯ

В разгара на горещия юли отново се разгоряха тежки страсти около прословутия Закон за собствеността върху земеделските земи, с който България наложи забрана върху възможността чужди физически лица да купуват българска земя. Очевидно е, че тази забрана противоречи на европейското  законодателство заради което на страната ни ще бъдат наложени санкции за неизпълнение на клаузите в договора за присъединяване, според който България трябва да отвори пазара на земя за граждани от ЕС. Това стана ясно още преди година, когато Еврокомисията информира България, Литва,  Латвия, Унгария и Словакия, че ще отнесе проблема в Европейския съд, откривайки наказателна процедура срещу петте държави, ако не променят поземленото си законодателство.
СТРАННИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ  ИЗЯВИ
С цел да избегнем санкциите, през юли тази година министерството на земеделието предложи проектозакон, с който да отпадне разпоредбата на чл. 3в от ЗСПЗЗ, въвеждащ ограничителен режим за придобиване правото на собственост върху земеделски земи за всички физически или юридически лица,  ключително и българските, които не са пребивавали или установени в България повече от 5 години. Въпреки половинчатостта на това законово предложение, което не се отнася за чужди граждани извън Европейския съюз, политиците за пореден път развяха плашилото „как чужденците ще изкупят българските земи“, което за фермерите се оказва абсолютно безсмислено. Защото и за слепия стана ясно, че през последните пет години имоти у нас купуват основно българските земеделски производители, докато интересът от страна на чуждите инвеститори безвъзвратно се изпари. Безсмислието на  поредната политическа акция изпъкна не само защото предложените от министерството промени не вдигат забраната върху възможността чужденци извън Европейския съюз да придобиват земя в България. Но и защото пазарът на земя отдавна позволи на руснаци, турци и китайци да купуват земя, стига  а са регистрирали фирма в България. „От двайсет години турски, руски, китайски и други фирми, регистрирани в страната, свободно купуват окрупнена земя, в резултат на което днес около 28-30 на сто от обработваемата земя, е тяхна собственост“, припомни за списание „Агроном“ Борислав Петков,  земеделски производител и бивш председател на Асоциацията на собствениците на земеделски земи в България. За експертите, които познават пазара на земя, тезите, развивани от различни политически лидери, че видите ли по-добре било България да плаща европейските санкции, отколкото да приеме законовите промени, звучат още по-необяснимо. Върхът на изненадата беше и решението на БСП и ГЕРБ да блокират за два месеца приемането на предложените от агроведомството законови промени, докато не се проведат преговори по темата в Европейския парламент. Нека припомним, че  ако Европейският съд осъди страната ни заради ограничителните клаузи срещу покупката на земя от чужденци, България ще трябва да плати еднократно минимална глоба от 839 000 евро. Към тази санкция ще тече и периодична имуществена санкция с натрупване от 660 евро, която се начислява за всеки  ден бездействие от страна на осъдената държава. Тоест европейците ясно дават да разберат, че пазарът трябва да се отвори. Въпросът е защо българската администрация продължава да се опъва, като в същото време дори не разполага с един читав анализ за това каква част от обработваемите 36 милиона декара са притежание на българи и каква част на чужденци.
КОЙ ИМА ПОЛЗА ДА СЕ ВЕЕ ПЛАШИЛОТО „ЧУЖДЕНЦИ ОТО ИЗКУПИХА БЪЛГАРИЯ“
Колкото един пазар е по-непрозрачен, толкова по-лесно се манипулират и участниците в него. Именно затова и трудно се открояват манипулациите, съществуващи от около 20 години на родния пазар. Горе-долу оттогава се отвори възможността чужди граждани, регистрирали фирми в България, да купуват  земя. След 2003 година пък навлязоха и фондовете, които масово започнаха да купуват, но със спекулативна цел – да препродадат на по-висока цена. Именно по това време чуж-денците навлязоха масово, използвайки именно този спекулативен елемент. Причината затова отново трябва да търсим в  политиците, които вместо да приложат холандския модел, при който земята да се отдава на чужди фирми, които я обработват дългосрочно, отвориха широко вратата за спекулантите. И когато фирмите на тези чужденци по една или друга причина фалират, след фалита тези чужденци напълно законно  продължават да притежават тази земя, но вече като физически лица. На този фон е необяснимо лицемерието на отделни политически партии, които под привидната „защита“ на националните интереси са готови от националния бюджет да се плащат стотици хиляди евро санкции, само и само бутафорното  вето да продължи да се прилага. Съществува и друг елемент, който убягва на българските политици - фактът, че не се налага данък върху рентите, които собствениците на земеделска земя ползват. Тук не говорим за дребните частници с по 20 декара земя, които трудно ще забогатеят от тези ренти, а за  големите фондове, които масово отдават стотици хиляди декара, без да внасят данък върху тази доходност. За сравнение, в Холандия крупните притежатели на земя плащат данък върху тези ренти. Подобна е практиката и в други европейски държави. И никой от управлението на тези държави не е тръгнал  да налага вето върху покупката на земя от чужди граждани, защото законовите вътрешни регулации са бариера срещу навлизането на спекулативните капитали. Именно затова и голямата питанка защо България не прилага холандския модел, вместо да разиграва театър пред бизнеса и данъкоплатците  със смехотворни забрани, продължава да виси с пълна сила пред българските политици.
 

В РУМЪНИЯ ЗЕМЕДЕЛИЕТО Е СЪЧЕТАНИЕ ОТ ИНОВАЦИИ, ТЕХНОЛОГИИ И ГЛОБАЛНО МИСЛЕНЕ

В края на юни благодарение на инициативата на Европейската мрежа на аграрните журналисти (ENAJ) група журналисти от цяла Европа, между тях и от България получихме шанса да се запознаем с това, как се развива румънското земеделие, в най-различни направления - производство на зърнени и  маслодайни култури, на плодове и зеленчуци, на храни и животновъдство. И понеже за храните на масата ни, продукт на селскостопанска дейност са необходими не само работна ръка, но и научен потенциал, обиколката ни започна от Университета по агрономия и ветеринарна медицина в Букурещ.  Сравненията с което и да е учебно заведение у нас в случая изглеждат неизбежни, защото университетът, освен че се намира в централната част на столицата, е добър пример за това, как се изгражда един модерен кампус от учебни сгради, лаборатории, научни центрове и опитни полета на едно място.  Целият комплекс се допълва и от студентските общежития, както се казва на студентите е предоставена възможност да получат всичко на едно място и да мислят единствено как да изграждат своята професионална подготовка. В учебното заведение се обучават близо 12  500 студенти в широк спектър от  направления - от агрономия и растителна защита, през животновъдни науки и ветеринарна медицина, до биотехнологии и мениджмънт, икономика и инженеринг в развитието на селското стопанство и селските райони. Там бяхме запознати с някои основни факти и тенденции в развитието на румънското  земеделие след присъединяването на страната към ЕС.
НЯКОИ ФАКТИ ЗА ЗЕМЕДЕЛИЕТО В ЖИТНИЦАТА НА БАЛКАНИТЕ
Страната разполага с 8,3 млн. хектара обработваеми земи. Интересен факт е, че почти 50% от населението живее в селските райони, за сравнение у нас по селата живеят 27,5% от населението (по данни на НСИ). Като говорим за статистика, не можем да пропуснем и данните на румънското аграрно  министерство, според които през 2016 година местните фермери са събрали около 8,4 млн. тона пшеница, като средните добиви са достигнали до десет годишен връх от 400 кг/дка. Заради сушата близо 350 ха с царевица са пропаднали през миналата година, като в различните региони загубите са между  0 и  70%. В резултат на това през 2016 година реколтата в страната е паднала с 5,6% спрямо миналата година - достигайки до 8,87 млн. т. Ето защо през 2017 година се предвижда спад в обработваемите площи с царевица с 4 -5%, като стопаните се ориентират към рапица и слънчоглед. Производството на  лънчоглед също е отбелязало спад от 1,76 млн. т през 2015 на 1,74 млн. т през 2016 година. Реколтата от рапица е отбелязала 10 годишен връх от 1,26 млн. тона, при средни добиви от 278 кг/дка и засети площи от 455 388 хектара. По данни на статистиката през 2016 година се регистрира увеличение в броя на овцете и козите и спад в броя на свинете, едрите животни и птиците. И за да не търсим само разликите в полза на едната или другата страна, трябва да споменем и някои прилики в развитието на земеделието в Румъния и България - фрагментация на стопанствата и липса на достатъчно добра мрежа от напоителни съоръжения. Сред проблемите е и този със собствеността и използването на остаряла технология. Необработваемите площи според румънската статистика са 1,3 млн. хектара. Поради неравномерното използване на постоянните пасища, към момента като такива се използват около 4,4  млн. хектара, като след настъпилия бум след приемането на страната в ЕС, когато те се увеличават до 4,7 млн. хектара, са достигнати нивата от 1997 година. Делът на земеделското производство в общото за ЕС е 5%, поради ниските добиви. Селското стопанство има дял от 6,5% от икономиката на страната, а 30,6% от румънците работят в земеделието, което е повече от средния показател за ЕС (5,2%). Над 3 млн. от стопанствата в Румъния са малки, а 72% от тях са с под 2 хектара. 7,3% от заетите в земеделието са на възраст под 35 години, а 37,9% са над 64 години. Делът на селското стопанство от БВП на страната бележи траен спад от 22,6% през 1997 година -до под 5% през 2015 година. Въпреки това страната остава с най-висок дял на селското стопанство в БВП в ЕС и три пъти и половина по-висок от средното ниво за Европа.

ИТАЛИАНЦИ ПРОИЗВЕЖДАТ ВИСОКОУСТОЙЧИВИ СОРТОВЕ ЛОЗОВИ НАСАЖДЕНИЯ
 

Освен любов и грижи за оптимално развитие, модерните масиви с лозови насаждения у нас изискват и максимално благоприятни условия, за да могат производителите да разчитат на добри добиви. Това в пълна степен важи особено за биопроизводителите на грозде, чиито добиви са почти наполовина по-ниски от тези на конвенционалните. Ето защо за да си подсигурят сигурни добиви все повече от тях прибягват до по-високоустойчиви на температурни аномалии, болести и вредители сортове. Такива предлага и един от най-големите производители на лозови насаждения за разсад-италианския кооператив  VIVAI Cooperativi Rauscedo. От кооператива произвеждат посадъчния материал- основно Мерло и Кабарне Совиньон в северните части на Италия, в близост до град Удине. „Ние сме най-големият производител на лози за разсад в целия свят. Изнасяме в 30 страни в света, 40% от продукцията си”, казва търговския директор на кооператива Рафаеле Ниеда. От кооператива работят в тясно сътрудничество с редица университети и научни центрове от цял свят. „Освен че произвеждаме различни сортове лозички, от всеки от тях правим малки количества вина, т.е. специализирали сме се в създаването на  различни селекции вина”, продължава, и пояснява: ”Всеки може да познава различни сортове Каберне Совиньон, някои с по-голямо зърно, други с по-малко. Някои могат да имат вкус на мента или на тропически плодове. Това са различните биотипове.” Ето защо кооперативът се е специализирал в  селекцията на различните биотипове вино за да даде възможност на клиентите преди да засеят лозовите си масиви, да вкусят виното, което ще се създаде. „Важното за нашите лозички е, че са устойчиви на цели седем вируса, докато по стандартите и регламентите на ЕС, различните сортове трябва да са  устойчиви на четири вируса”, споделя Рафаеле. Освен към болести италианските сортове лози са и устойчиви на ниски температури до -24 градуса. Лозите са подходящи за конвенционално производство. До момента в света никой не произвежда биологичен посадъчен материал. „Има много и различни  условия и това, как се адаптира лозичката към терена зависи от подложката. Ние работим приблизително с 15 различни подложки, в зависимост от това за какви терени са подходящи. В зависимост от зоната както в България, така и в ЕС има препоръчителни видове подложки, които спазваме”,  продължава той. Албена Симеонова, която е дългогодишен биопроизводител на вино, също разчита на лозичките от италианските производители при създаването на новите си масиви в село Любеново. „С Албена успяхме да докажем, че с много работа можем да постигнем едно прекрасно биологично  лозе”, каза още Рафаеле. Новите сортове лози са съвместна разработка с университета на град Удине, и освен на ниски температури са устойчиви на заболявания като иридиум и мана. Това според него ще намали финансовите инвестиции на фермерите, и ще им позволи висококачествени добиви от грозде.
 

Агроном, Юли - Август 2017