Всички сертифициращи фирми трябва да попълнят базата с данни на биопроизводителите до 1-ви март. Плащането на биологичните производители и кандидатстването по мярка 11 „Биологично земеделие“ ще става по данни от новия биорегистър. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева по време на представянето на Социално-икономическия анализ на развитието на селските райони и напредъка по дебата за ОСП 2021-2027. Тя допълни, че в 6-тата нотификация на ПРСР 2014-2020 г. е заложен нов прием по мярката и очакваме одобрението на ЕК по направеното предложение. „Приемът ще бъде за нови бенефициенти, както и за удължаване на ангажиментите в съответствие с критериите, определени и гласувани на Комитета по наблюдение“, уточни министър Танева. Земеделският министър посочи, че биопроизводителите следва да проверят в базата данни дали всички техни парцели, обекти и животни са вписани в него. В момента това се прави от контролиращите ги лица. Десислава Танева отправи послание към всички сертифициращи фирми да попълнят базата с данни на биопроизводителите до 1-ви март. Целта е да няма проблем със заявяването по кампанията за директни плащания. По думите й, малко над 3000 от биологичните производители са бенефициенти по мярка 11, но според данни на сегашния регистър има още близо 3000, които не са бенефициенти. Тя допълни, че след одобрението на нотификацията от ЕК ще можем да изпълним и плана си за прилагане на мерките по отношение на биосигурността в животновъдните стопанства.
Новият брой - Февруари 2020
Акценти в броя
Институтът по розата и етеричномаслените култури – водещ селекционер на популацията й у нас.
В последния месец на 2019 година маслодайната роза дамасцена (Rosa Damascena), методите за обработката й и съпътстващите занаяти бяха обявени за част от световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО.
Признанието на тази култура, наложила се като се български символ, със задоволство споделиха и родните селекционери от Института по розата и етеричномаслените култури (ИРЕМК) - Казанлък, който е в структурата на Селскостопанска академия. Събитието е благоприятно допълнение към това отпреди 5 години, с което Европейската комисия официално вписа продукта „Българско розово масло” като Защитено географско указание (ЗГУ) в Европейския регистър на защитените наименования за произход и защитените географски указания. „В Розовата долина се използват.нар. популация номер пет, която е съчетание от тези сортове рози, които са дали добри показатели и наистина нашата роза дамасцена дава много добро качество на маслото, което както знаете, е уникално и то е стандарт за света”, обясни доц. Ганка Баева, директор на Институтапо розата и етеричномаслените култури, в централните новини на bTV броени часове преди новата 2020 г. във връзка с обявяването на Роза дамасцена за част от световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО. Независимо, че създават четири високодобивни български сорта – Елейна, Янина, Свежен и Искра, селекционерите от Института в Казанлък постъпват като мадам Коко Шанел, преди да създаде най-продавания парфюм в света – избират пробата под номер пет. Стана ясно, че Международният институт по стандартизация в Женева е заложил параметрите на няколко вида масло от роза дамасцена – българско, турско, мароканско, но в практиката българското се наложило като най-качествено.
– Г-н Шанта, радваме се да открием ваши публикации сред нашите автори. Как решихте да публикувате своите статии в нашето списание?
– За пореден път съдбата ме доведе до България. Живях тук пет години като студент. В момента прекарвам четвъртата си година при Вас. Като гледам градините по време на пътуванията си из страната като инженер-градинар виждам много смесена картина в производството на трайни насаждения. Бих искал да помагам на фермерите и да давам идеи на земеделските производители, които търсят начин да изкарват доходи в този селскостопански сектор. Бих искал да въведа нови методи в технологичните линии, да предложа промяна на видовете и да насърча развитието на сектора в няколко области на производството на плодове и зеленчуци. За да успее това е необходимо да се извършва публикуване, презентации на живо, фермерски срещи с производители, дискусионни форуми с производители и с представителите на държавния апарат. Според мен едно от най-висококачествените селскостопански издания в България е списание АГРОНОМ. За мен е чест, че моите мисли и идеи могат да се появят в това списание. Искам да дам нови знания и прозрения на читателите и по този начин да им помогна да вземат важни решения.
– Защо мислите, че виждате бъдещето по-добре от тукашните български професионалисти?
– Българските специалисти са добри специалисти, подчертавам го категорично. В крайна сметка и аз завърших Пловдивския аграрен университет. Но през последните четиридесет години работих в много страни освен в Унгария и се сблъсках с проблемите на много страни в чужбина, от които събрах ценен опит, който бих искал да предам на производителите åот Балканите. Там където съм работил толкова усилено, трябваше да се справя, за да докажа реалността на своите идеи и възгледи. Предлагам ги и на Вас и мисля, че те отговорят на днешните Ви потребности.
– Можете ли да дадете някои конкретни примери за това от вашето професионално минало?
– Да, разбира се. В Украйна работих близо 16 години като технолог по отглеждане на тютюн, като представител на американската компания Universal Leaf Tobacco. В средата на 90-те години въведохме в Украйна така нареченото широкоредово разстояние на отглеждане на тютюневи растения - сортове Бърлей по технология на Universal Leaf Tobacco под ръководство на тогавашния директор за Европа Peter Walton и гл. агроном Jean Paul Reuland и гл. агроном от Philip Morris господин Hank Faber. Предишните достигнати добиви бяха в размер на 60-80 кг/дка на сух тютюн. С въвеждане на новата технология реколтата достигна до 280-320 кг/дек сух тютюн в района на моите 4500 декара. На някои места достигнахме среден добив на 450 кг/дка сух тютюн. Преди това 15 години работих в колектив за създаване на тези сортове тютюни под ръководството на д-р Янош Боршош - академик от Института за изследване на тютюна в гр. Дебрецен.
