Новият брой - Ноември 2016

 

 

Тема на броя: Орехът mgnifyingglass   

Съдържание на новия брой 

 

Акценти в броя

СЕИТБООБРЪЩЕНИЕТО ОСНОВЕН ФАКТОР ЗА УСТОЙЧИВО ЗЕМЕДЕЛИЕ

Продължителното отглеждане на една и съща култура на едно място причинява постепенно намаление на почвеното плодородие. Това може да се избегне, ако културите се отглеждат в сеитбообръщение. По този начин се използват най-добре биологичните фактори за поддържане и повишаване на  почвеното плодородие . Под сеибообръщение се разбира научно-обосновано редуване на културите по време и място върху определена площ на дадено стопанство. Редуването по време се състои в смяната на културите през последователните години на едно и също поле. Редуването по място се състои в  последователното преминаване на всяка култура през всички полета. Редуването трябва да отговаря на изискванията на съвременната агрономическа наука, да бъде рационално, да осигурява икономически изгодна структура на културите за стопанството, да бъде съобразено с екологичните изисквания и да отговаря на теренните и релефни условия.

НЕОБХОДИМОСТ ОТ РЕДУВАНЕ НА КУЛТУРИТЕ
При продължително отглеждане на една и съща култура в един и същи участък условията за тази култура се влошават и добивите намаляват. Отглеждане на една култура повече от една година се нарича монокултура. При 2-3 годишно повтаряне на културата на едно поле имаме т.н. кратка монокултура, в противоположност на трайната или продължителна монокултура. Във връзка с пригодността на културите за отглеждане при условия на монокултура са въведени понятията самопоносимост и взаимопоносимост. Под самопоносимост се разбира възможността културата да се отглежда на едно място за повече от една година. При лоша самопоносимост културата не трябва да се засява повторно след себе си. Под взаимопоносимост се разбира възможността различни култури да се засяват едни след други. При лоша взаимопоносимост на две култури, те не могат да бъдат предшественици една на друга. В зависимост от възможностите за монокултурно (безсменно) отглеждане земеделските култури се разделят на три групи: 1) Непонасящи повторно засяване след себе си – слънчоглед, захарно цвекло, грах, редица зеленчукови култури и пр.; 2) Добре понасящи безсменно отглеждане (царевица, памук, ориз,  ютюн, коноп), които могат да се засяват повече от 2-3 години и 3) Средно понасящи се при повторно засяване като кратка монокултура за максимум 2-3 г. (пшеница, ечемик, картофи и др.).


СТЕВИЯТА Е НАЙ-МОЩНИЯТ ПРИРОДЕН ПОДСЛАДИТЕЛ И ВЪЗМОЖНА АЛТЕРНАТИВА НА ТЮТЮНА

Стевията (Stevia rebaudiana) се ползва с популярност на необикновено растение с потенциал на мощен природен подсладител, без вредните действия на захарта и широко използваните изкуствени подсладители (захарин, аспармат, нутра-суит, сплендит и др.). Въпреки продължаващата от десетилетия  дискусия, приложението на стевията в редица страни става все по-широкo, с утвърждаване на мнението, че растението има полезно влияние върху здравето на човека, с доказани лечебни свойства. В последно време се лансира мнението, че стевията може да бъде алтернатива на тютюна. Опити за това се  правят в Гърция.

ПРОИЗХОД, ИСТОРИЯ И РАЗПРОСТРАНЕНИЕ
Стевията (Stevia rebaudiana) е многогодишно растение от сем. Сложноцветни, произлязло в Парагвай. Представлява силно разклонен малък храст (висок 60-70 см), с прости листа, бели цветчета и добре развита коренова система. В природните си находища (топлите и дъждовни райони на Южна Америка)   многогодишно растение, но в страните с умерен климат може да се отглежда само като едногодишна култура, тъй като растенията не могат да преживеят зимата и се презасаждат всяка година. Листата на стевията имат дълга история на използване като подсладител, дължащо се на съдържанието на  кристални гликозиди, наречени стевиозиди. Те се извличат от листата и са 200-300 пъти по-сладки от захарта, не съдържат калории, не ферметират, стабилни са при 95ОС и различно рН и са дълготрайни. Продуктите от стевия могат да бъдат използвани при готвене и печене, всякакви преработки на храни  и производство на фармацевтични продукти. Листата на стевия освен гликозиди, съдържат също широк спектър от други ценни вещества: пектини, витамини (А, С, В1, В2), антиоксиданти, различни аминокиселини, минерали и др
През 1970-те в Япония започва култивирането на стевията като алтернатива на захарта и изкуствените подсладители (захарин, нутрасуит, цикламат и др.), които са подозирани като канцерогенни. Културата е включена в програмата за преодоляване вредните последици от атомните бомбардировки и сега  пония е най-големият консуматор на продукти от стевията в света. Стевия се отглежда и използва като хранителна прибавка в страните на Източна Азия (Китай, Корея, Тайван, Малайзия), Южна Америка (Бразилия, Парагвай, Колумбия, Уругвай), Израел и др. Най-големият износител на продукти от стевия е  Китай. В много заводи на «Нестле» и «Кока Кола» захарта и подсладителят аспармат са сменени с продуктите на стевия. Продукти на стевия намират приложение и в повечето страни на ЕС.


ДИРЕКТНИ ПРОДАЖБИ ЗА ЩАСТЛИВИ ОВЧАРЧЕТА

Ако се питате защо темата за директните продажби толкова рядко присъства в практиката на родните животновъди, попитайте авторите на Наредба 26, които за първи път я сътвориха още през 2010 г. За шест години по нея са направени поне три промени, а жалкият резултат от нормотворчеството е, че са  регистрирани едва 40-на животновъди и само те произвеждат сирене, кашкавал или ръчно произведени колбаси във фермите. Останалите одобрени ферми по наредбата са пчелари или производители на яйца, за които няма пречки скоростно да получат нужното им разрешение, затова и общата статистика успокоява чиновника - до момента директни продажби от фермите могат да извършват над хиляда стопанства в страната. Колкото до животновъдите обаче, те отдавна са наясно, че под диктовката на мандрите изискванията за преработка на суровото мляко бяха завишени в пъти, затова и  регистрацията по тази наредба за тях е невъзможна. Производители от различни региони в страната се оплакват как още през декември 2015 г. са подали заявления за одобрение по тази наредба, но до този момент дори не са взети проби за млякото, което напълно блокира инвестиционните им намерения. За последните две години фалитите в бранша са неизбежна реалност и това важи не само за България. Проблемът е, че подгонени от диктата на големите мандри, голяма част от семейните ферми са на път напълно да загърбят желанията за печеливш бизнес. В същото време за пореден път ще дадем пример със съседна Румъния, където за шест години са създадени десетки хиляди малки стопанства, които продават свободно продукцията си по пазарите и печелят от това.

 

 

Агроном, Ноември 2016